Потопи ръцете си във водата, затърка ги ожесточено и се разплака. Знаеше, че в момента не може да спре сълзите си, но поне се опитваше да плаче безмълвно. Не искаше той да я види в ролята на слаба, безполезна женичка, която не може даже раните му да превърже.
— Гита — каза Тейър, след като наблюдава известно време как усилено търка ръцете си, — вече трябва да са чисти.
Отговори му само с поклащане на глава. Смръщи се, докато я гледаше как изсушава ръцете си. След това започна да разтребва нещата, които беше използвала при промиването на раната. В движенията й липсваше обичайната грация. Сигурен беше, че плаче, но не чуваше нищо освен подсмърчане от време на време.
Реакцията й го объркваше. Изглежда беше дълбоко разстроена от това, че е ранен.
— Гита?
Осмели се да погледне към него и пое дълбоко въздух. Той беше почти на крака. Забравила, че иска да крие сълзите си, тя хукна към него.
— Какво правиш?
Опита се да го накара да легне отново в леглото, но успя само да му попречи да стане напълно.
Той протегна ръце и обви лицето й, пренебрегвайки силната болка.
— Ти си плакала. — Топлите сълзи се стичаха от очите й и овлажниха ръцете му. — Грешка, ти плачеш.
— Не, не плача. Лягай долу. Забрави ли, че си ранен?
Позволи й бавно да го избута в леглото, но очите му останаха приковани в обляното й в сълзи лице.
— Ти май повече се тревожиш за тази драскотина от мене?
— Драскотина? На това драскотина ли му викаш? Драскотините нямат нужда от зашиване. Драскотините не кървят така, че туниката ти да подгизне от кръв. — Чуваше, че гласът й звучи неистово, но не беше в състояние да спре. — Драскотините не изсмукват силата на мъжа така, че да му помагат, за да стигне до леглото си.
— Раната ме омаломощи само за миг — отвърна с усмивка той.
— Но в този миг главата ти можеше да отлети от раменете!
Потрепера само при мисълта за това.
— Гита, изгаси свещите, освен тази до главата ми.
— Какво?
— Духни свещите. — Гледаше как тя разсеяно изпълнява нареждането му. — Сега се съблечи и ела в леглото.
Сумтейки раздразнено, тя изпълни нареждането му. Постави внимателно дрехите си върху един сандък и се мушна в леглото, колкото може по-внимателно. Когато ранената му ръка се обви около нея, почти се хвърли към него. Притисна се плътно и потърси успокоение в силата на тялото му, в отчетливите удари на сърцето му. Обеща си да се научи да контролира своите чувства. Беше сварена неподготвена и шокът помете целия й самоконтрол. Сгуши се още по-близко до него, докато галеше успокоително гърба й с едрата си мазолеста длан.
— Виждала си белезите ми и знаеш, че мога да понеса някой и друг удар.
— Да, знам.
Даде си сметка, че никога не беше помисляла за кръвта, болката или опасността, която тези белези бяха донесли със себе си.
— Въпреки че кървеше обилно и предизвика известна слабост, тази рана не е сериозна.
— И това знам.
Наистина го знаеше. Знаеше и че шевовете бяха нужни само за да намали белегът, който щеше да остане.
Той я целуна по челото.
— Така че можеш да прогониш страховете си.
— Не, не мога. Сълзите и това глупаво поведение — да. Но страховете си — не. Робърт и онази миризлива свиня, която той нарича свой вуйчо, са решили да те видят мъртъв. Както каза Роджър, това е война. Те ще се опитат отново.
— Готов съм за това — намръщи се при спомена за битката. — Смятахме, че е само една атака, но разбрахме, че е нещо повече. Беше планирано убийство.
— Твоето убийство.
— Да. Нарочно отстраниха Роджър от мястото му зад гърба ми и ме оставиха без помощник срещу двама нападатели. Това няма да се повтори. Следващия път ще сме подготвени за такъв замисъл. Оцелявал съм в битки и с подобри бойци.
— Знам. Прости ми за слабостта. Друг път няма да те разочаровам така.
С възвръщането на самоконтрола чувстваше, че я обзема смущение.
— Не ме разочарова. Въпреки сълзите, ти се погрижи за раната ми, както трябва. — Той разпусна косата й и прокара пръсти през нея. Приличаше на тежка коприна. — Ще се постарая да те предпазвам от такива насилия в бъдеще.
— Това не беше насилие — каза тя и въздъхна. Знаеше, че трябва да се опита да му обясни, иначе ще я помисли за прекалено слаба и деликатна, за да може да се справи със суровата страна на живота. — Не беше заради битката.
— Вярно е, че беше твърда по време на първото нападение.
Почувства как в сърцето му се надига надеждата. Ако не е от самата битка, тогава се дължи на раняването му? Това, че така се разстрои, може би означава, че храни по-дълбоки чувства към него? Гита притисна устни до гърдите му и прошепна: