Тейър й се усмихна, когато се присъедини към тях.
— Намерихме тук няколко първокласни бойци. Баща ти добре е подбирал хората си.
— Той изпрати тука тези бойци, на които, изглежда, бе доскучало от спокойствието по домовете им.
Добър избор. Намерили са с какво да запълват времето си.
— Голяма утеха. — Тя размени бърза усмивка с Тейър.
— Мога ли да направя нещо за теб? — попита Тейър, като забеляза колко сериозно е изражението й.
— Всъщност, дошла съм да поговоря с Бек. — Погледна към момчето, което й отвърна с предпазлива усмивка.
— Искаш да ти помогна ли? — То с мъка откъсна поглед от биещите се мъже.
— В известен смисъл, Бек. Изглежда, забравяш да си измиеш краката, преди да си легнеш. По чаршафите ти личат следи от изключително мръсни крака.
Бек се намръщи и сви рамене:
— Прането е изпрано. Жените се занимават с него.
— В това се състои и проблемът. Ти го цапаш толкова много, че на жените им отнема значително повече време да изперат твоите неща, отколкото на всеки друг.
— Това е тяхна работа — да перат.
— Да, знам. Но съвсем не означава поради небрежност да правим работата им още по-тежка. — Видя как една гримаса изкриви красивото лице на момчето и въздъхна. — Бих искала да си лягаш чист и да мислиш повече за тези, които почистват след тебе, Бек. — Момчето се взираше недоволно в нея.
— Аха. Добре де. — И се отдалечи.
Тя сбърчи леко вежди и погледна към Тейър:
— Не исках да го разсърдя.
Тейър се засмя, обви раменете й с ръка и я целуна по челото:
— Страхувам се, че има темперамента на баща си, но поради младостта си не се е научил още да го контролира.
Тя му се усмихна бегло, после го загледа замислено:
— Съгласен ли си, че трябваше да му се поскарам?
— Да. Трябва да се научи да мисли за другите, за всички други. А и да не бях съгласен, никога не бих го показал пред момчето. Щяхме да го обсъдим след това. — Той се намръщи и погледна в посоката, където бе изчезнал Бек. — Трябва да се научи да те уважава така, както уважава мен.
Гита го прегърна бързо и силно:
— Благодаря ти, Тейър.
Той се усмихна, докато я гледаше как отстъпва назад:
— Моля, моля, макар че не съм сигурен с какво го заслужих.
Гита се засмя леко и го потупа нежно по бузата, преди да си тръгне. Радваше се, че се грижи за авторитета й пред Бек. Съмняваше се дали той разбира напълно какво означава това за нея. Всичко, за което трябваше да се тревожи сега, бе как ще го приеме Бек. Тъй като денят минаваше, а физиономията му си оставаше все така намръщена, предполагаше, че наближава стълкновение.
Конфликтът избухна още на следващата сутрин. Като напусна стаята, където закусиха с Тейър, видя Джанет да слиза по стълбите с ръце, пълни със завивки. Гита можеше да види калните петна по тях даже така, както бяха събрани на куп.
— Бек отново е танцувал по леглото, нали? — Приближи се до жената, когато тя слезе долу.
— Да, милейди. — Джанет кимна, когато Гита се наведе над чаршафите.
— Виж го ти! — промърмори Гита след един дълъг, замислен поглед. — Няма да ги переш. Приготви коритото, но ме изчакай да доведа Бек. Всъщност ти откъде знаеше, че ще трябва пак да ги переш?
— Момчето ме накара.
— Какво нахалство!
Гита изпрати Джанет и въздъхна. Беше доволна, че момчето обявява войната открито, даже предизвикателно, вместо зад гърба й. Обърна се, за да го потърси, и се озова лице в лице с Тейър, който се беше облегнал лениво на вратата към големия хол.
— Какво става? — попита той.
— Нищо особено. Виждал ли си Бек?
Тейър протегна ръка зад себе си и изтика сина си напред.
— Спотайваше се в салона. Започвам да разбирам нежеланието му да бъде намерен.
Гита постави ръце на кръста си и се постара лицето й да изглежда възможно най-строго.
— Какво си направил? Овъргалял си се в най-голямата мръсотия в Ривърфол и после си я разнесъл по леглото си, нали? Няма да се учудя, ако си носил допълнително в кофи. Явно тази, дето е била по теб, не е стигнала. Недоумявам как можеш да спиш сред всичкия този боклук.
Момчето бързо отклони погледа си и тя разбра, че не е спало в леглото си. Едва не се изсмя, но знаеше, че ще е голяма грешка, затова потисна порива и запази назидателно изражение.
— После заповяда на горката Джанет да пере отново.
— Тя затова е тук — отвърна остро Бек.
— Да, но не и защото някои малки момченца са склонни да се държат отвратително. Е, добре. Може би ще ти допадне вкусът на работата, с която тъй лесно товариш другите.