— Какво? — Бек прегракна, когато тя здраво го стисна за ухото.
— Сам ще изпереш мръсното си бельо, сър.
— Няма! Това е женска работа! Джанет да пере, не аз! Това е работата й! Татко!
Тейър срещна оскърбения и умоляващ поглед на сина си и отговори безизразно:
— Звучи ми честно.
— Честно? Аз ще бъда рицар, войн!
— Да — каза Гита. — Рицар. Но има правила, които всеки рицар трябва да спазва. Рицарят проявява загриженост към тези, които с тежък труд му осигуряват удобства, тези, които разчитат на неговата защита. Сега е моментът да се научиш какво е загриженост.
Уловила го здраво за ухото, тя накара момчето да върви в крак с нея към помещението на перачките. Отначало Джанет и другите жени се посмутиха — момчето все пак бе син на техния господар. Но за облекчение на Гита, скоро се успокоиха. Бек обаче се показа твърде опърничав.
Измина почти час, преди Гита да реши, че може да остави момчето на жените. Макар да беше обиден, изглежда се примири с положението. Тя бързо прекоси покоите си и се изтегна на леглото. Затвори очи и усети ново чувство на симпатия към детето. Замисли се колко е трудно зряла жена да наложи волята си над малко момче. Изведнъж усети, че не е сама. Когато отвори очи, Тейър беше вече приседнал на леглото й.
— Може да бъде голям инат — промърмори той.
— Да, може.
— О, ние сме разгорещени!
— Определено.
Тейър се засмя леко на тона й.
— Създаде ти проблеми, нали?
— Донякъде, но започна да пере. Надявам се да види колко изморителна е работата и да изпита състрадание към тези, които я вършат. Поне да се научи да не ги товари излишно.
— Да. Този урок му е необходим. Досега не е водил много нормален живот.
— Знам. — Стана и се настани по-удобно в прегръдките му. — Затова само леко му се поскарах заради бъркотията с бельото му като за начало. Но той трябва да се научи. И то отсега.
— Да, а ти трябва да отделяш време и за себе си. — Тейър стана и я дръпна към себе си.
— Трябва, нали?
— Да. Откакто сме пристигнали, само работиш. Първо се грижеше за мен, докато раната ми зарасне, после се потруди доста да въведеш в ред всичко тук. А сега — усмихна се той, — си мериш силите с едно упорито момче. Да, имаш нужда да поизбягаш за малко.
Изведе я вън от покоите й.
— И накъде бягам сега? — Тя подтичваше, за да не изостане от дългите му крачки.
— Към едно тихо местенце, което открих, докато яздих из имението.
Насочиха се към конюшните и Гита престана да задава въпроси. Тейър беше оседлал само един кон и като излязоха от кулата, я постави пред себе си. Тя смътно забеляза как един пазач предложи помощта си и колко бързо бе отхвърлена. Вниманието й се насочи към местността наоколо. Твърде изморена от пътуването, тя бе видяла съвсем малко при пристигането си и досега не бе излизала много извън дебелите защитни стени на крепостта.
Мястото, където я заведе, я порази с красотата си. Добре напоена от същия поток, който се виеше и около Ривърфол, местността бе зелена и осеяна с диви цветя. Потокът падаше и ромолеше по скалистото си легло. Тя отиде до ръба на бързо течащата вода и потопи пръстите си в прозрачните й дълбини.
— Толкова е студена, колкото и изглежда — промълви тя, като избърса пръстите в полите си.
Тейър седеше, облегнат на едно чепато, обвито в диви лози дърво. Кимна с глава:
— Топлината на слънцето не стига до нея.
— Жалко. Изглежда толкова подканящо. — Тя се приближи да седне до него и се засмя нежно, когато я вдигна и сложи в скута си. — Толкова спокойно местенце! Кога го откри?
— Докато обикалях границите на владенията си.
— Добра земя ли е?
— Отчасти. Няма да ни направи толкова богати, че да спрем да броим парите си, но няма и да ни остави гладни.
— Значи е достатъчно добра.
— Аха. — Той я обгърна с ръце, зарови лице в косата й и се потопи в насладата от сладкото й, чисто ухание.
— Ще поговоря с Бек, ако желаеш.
— Не. Мисля, че е по-добре да се справя сама.
— Да, и аз така мисля, но исках да ти го предложа. Смятам, че за момчето нещата се промениха твърде бързо. Темпераментът му се проявява доста по-често отпреди.
Гита покри ръцете му със своите.
— Ще улегне. Може би се страхува, че в живота ти няма да има място за него, но скоро ще види, че положението му няма да се промени. Предполагам, че не е свикнал жена да му нарежда какво да прави.
— Напълно вярно. Досега е живял в света на битки. — Устата му потрепна нервно и той се намръщи.
Усетила внезапното му напрежение, Гита бързо попита:
— Нещо не е наред ли?
— Не съм сигурен. — Отстрани я от себе си и се изправи с ръка на меча. — Нещо безпокои конете.
Тъкмо започна предпазливо да се изправя и една стрела проряза въздуха. Ужасена, Гита извика приглушено. Стрелата бе приковала Тейър към дървото. Когато успя да се изправи на крака, за да му помогне, със свободната си ръка той я събори отново на земята.