Ругаейки тихо и злобно, Тейър извади камата си, за да се освободи. Стрелата не бе пронизала плътта му, а само туниката. Съзнаваше, че представлява обезпокоително лесна мишена. Тъкмо сряза дрехата, когато друга стрела изсвистя покрай косата му и се заби с тъп звук в дървото.
Веднага след като се освободи, той грабна Гита под ръка и се втурна към коня, но се плъзна и спря, бълвайки проклятия, понеже друга стрела повали животното. Обърна се бързо и хукна към гората, за да попадне под закрилата на дърветата и сенките.
Съзря добро убежище и пусна Гита на земята, после сам се сви до нея. Сега на врага му се налагаше да го преследва и да се издаде, докато търси жертвата си. Това даваше на Тейър малко предимство и той веднага се възползва от него. Позволи си един бърз поглед към Гита, за да провери как е. Като установи, че е невредима, макар и в безсъзнание, съсредоточи вниманието си върху обстановката наоколо.
Без да вдига шум, Гита се опитваше да възстанови дишането си. Внимателно огледа Тейър, за да се убеди, че не е ранен. Реши, че късметът спохожда нейния съпруг по-често от всеки друг. Помоли се това да не се промени точно сега, когато се нуждаеха от планини късмет, за да се отърват невредими.
Дочу някой да се приближава и усети как Тейър се напрегна, насочил поглед точно в посоката на звука. Пръстите му леко я докоснаха по устните в знак на предупреждение, напълно излишно, тъй като тя добре осъзнаваше цената на мълчанието в моменти като този. Настани се с пестеливи движения, после проследи погледа на Тейър и забеляза трима мъже да се приближават предпазливо към тях. Инстинктивно разбра, че са изпратени от вуйчото на Робърт, за да убият Тейър.
— Намирам това за безсмислено — измърмори единият. — Има прекалено много места, където могат да се скрият.
— Млъквай! Той не е сам — жената го затруднява. Ще се разделим тука. — Най-високият от тримата побутна единия от хората си наляво, после погледна към колебаещия се. — Ти давай направо, а аз ще претърся вдясно. Ще вдигнем тая птичка.
— Мисля…
— Не ти се плаща да мислиш. Намери го, намери и тая проклета жена. — Водачът им пое надясно.
Студена усмивка се изписа по лицето на Тейър и Гита потрепера леко, като я съзря. Това беше мъжът, когото бе успяла да разпознае при предишните нападения. Знаеше, че скоро ще трябва да се бият на живот и смърт. Тези мъже възнамеряваха да убият Тейър и всяка слабост можеше да се окаже фатална.
Макар да знаеше, че е неизбежно, Гита отново изпита шок, когато Тейър пристъпи към действие. За толкова едър мъж той се движеше с такава скорост и лекота, че тя го зяпна с отворена уста. Щом врагът се изравни с тях, Тейър атакува. Скочи, запуши с ръка устата на мъжа и го дръпна рязко назад, за да го извади от равновесие.
Човекът се протегна, за да се освободи от задушаващата го ръка, но Тейър заби камата в сърцето му. На Гита й прилоша от спазъма, разтърсил умиращото тяло, но Тейър не й даде време да осъзнае напълно какво бе видяла. Пусна тялото и отново я сграбчи под ръка. Усилието да диша що-годе нормално, докато бягаха към друго скривалище, й отнемаше всяка възможност да протестира срещу непочтителното му отношение. Тя преглъщаше сълзите си, напомняйки си отново, че се борят за живота си. Изведнъж той рязко я хвърли в някакви храсталаци и после се строполи до нея. Когато запъхтяното й дишане се поуспокои, усети някакво раздвижване и разбра, че Тейър се е преместил, за да пресрещне следващия преследвач.
Не искаше да гледа и отклони погледа си, докато Тейър ликвидира и тази заплаха.
Вцепенена и примирена, едва усети как още веднъж бе вдигната като вързоп и пренесена на ново място. За нейна изненада третият от враговете им не умря нито толкова бързо, нито толкова безмълвно като останалите. Тейър се нуждаеше от някои отговори, затова се изправи срещу мъжа в честен двубой, който спечели, и получи необходимата информация, преди да сложи край на живота му.
Мъжът бе разкрил, че преследвачите са само трима, така че засега тя и Тейър бяха в относителна безопасност. Затова се изненада, когато той отново я вдигна и понесе нанякъде. Този път обаче внимателно я положи върху буйната зелена трева. Наблюдаваше го как си свали кожената дреха и изчисти с нея себе си, а после и меча, преди да го захвърли настрани.
Възстановила се до известна степен от преживяното, тя тъкмо се канеше да се оплаче, когато той рязко се обърна към нея. Думите заседнаха в гърлото й, като видя израза на лицето му. Глад, който добре познаваше, затъмняваше очите му и изопваше чертите му. Почувства същото желание. Гладът му докосваше нещо в нея и събуждаше страстта й. Реши, че може да се оплаче и по-късно. Протегна ръце и леко се засмя, когато той едва не падна в обятията й.