Любиха се бързо, грубо, яростно. Гита се отдаде напълно на безумната настойчивост на акта. Едва когато се отпуснаха задоволени, си даде сметка, че е била тръшната и обладана на земята като проста селянка. Не си бяха направили труда даже да се съблекат. Полите й бяха вдигнати до кръста, а неговите дрехи — омотани около глезените. Обхвана я моментно смущение, после то отмина и тя се усмихна широко. Като видя неловкостта и смущението в изражението на Тейър, докато се мъчеше да оправи разбърканите си дрехи, тя не издържа и силно се разсмя.
Тейър на свой ред я наблюдаваше с усмивка как се привежда в ред.
— Не съм те наранил, нали?
— Не, макар че утре може и да открия някоя и друга синина по тялото си.
Той я обгърна с ръце и я целуна бързо и силно.
— Да усещам близостта ти, когато кръвта ми беше още сгорещена и разлютена от боя, беше за мен по-голямо изкушение, отколкото можех да издържа.
Припомняйки си какво бе разгорещило кръвта му, тя се отпусна с цялата си тежест върху него.
— Мислиш ли, че е грях да се държим по този начин след такова преживяване?
— Не. Те искаха да ни убият, Гита.
— Знам. Знам, че трябваше да ги убиеш. Да проявиш милост, щеше да означава смърт за теб. И все пак да се отдадеш безгрижно на страстта, след като трима мъже току-що са умрели! Не мисля, че съм направила нещо нередно, но изглежда толкова безсърдечно.
Въздъхна облекчено, като чу, че тя приветства любовния акт. После потърси думи да изрази чувствата си.
— Може би. Често съм се чудил на това. Похотта никога не ме е спохождала на бойното поле. Не съм толкова покварен, че пролятата кръв да ме възбужда. Това се случва след края на битката.
— Когато, заобиколен от мъртви и умиращи, ликуваш, че си оживял.
— Да. — Погледна я, оценявайки проницателността й. — Тогава идва нуждата. Оглеждам се и знам, че съм оцелял, за да се порадвам на още един ден… — Сви рамене, неспособен да изрази свързано какво чувства.
— И потърсваш друго доказателство, че все още си жив — промълви тя полуусмихната. — Това е отпразнуване на живота, нали?
— Може би. Ти не се би в тази битка, макар че бе въвлечена в нея. Може би същото се е случило и с теб.
— Възможно е. Всъщност, струва ми се, че истинската причина бе начинът, по който ме погледна.
Заповяда си да не допуска признанието й до сърцето си.
— Боже, каква топлина! — Тя разтърси глава и подложи лицето си на свежия въздух. — Чувствах я как се разлива в мен и изгаря вътрешностите ми.
— О, ще запомня това!
— Защо? За да бъдеш по-внимателен ли?
— Не, просто за да открия кой от погледите ми имаш предвид и да го практикувам по-често.
Тя се изсмя.
— Може да е много неудобно някой път.
Доволният му смях секна рязко, той се напрегна и се вслуша съсредоточено.
— Конници.
— Боже Господи, стига вече наемни убийци! — Тя бързо се сви в заобикалящите ги храсталаци.
Тейър грабна меча и дрехата си и се хвърли на земята пред нея. Огледа се по посоката на звука.
— Ако Робърт беше пратил повече мъже, сигурно щяха да ни нападнат едновременно, защото така шансът да ме убият би бил много по-голям. Но по-добре да сме внимателни. Има и други по тези места, които не ни мислят доброто.
На Гита й се стори, че минаха часове, преди конниците да се появят. Усети цялото й тяло да се отпуска от облекчение, като разпозна Роджър в челото на малката група. Страхът, който я беше сковал, докато чакаше да разбере каква нова опасност ги заплашва, бе свил стомаха й на топка, така че доста след Тейър успя да стане и да ги поздрави.
— Не споменах ли, че искам да съм сам? — каза провлечено Тейър, макар че се усмихваше приветливо на хората си.
— Спомням си, че каза нещо такова — отвърна Роджър засмяно, после стана сериозен. — Случи се нещо, което ни накара да си помислим, че не би имал нищо против малка добре въоръжена компания.
— И какво беше това? — Тейър обгърна раменете на Гита, когато тя пристъпи до него.
— Мерлиън се върна от града с интересни новини. Някакви странни лица са видени през последните дни.
— Колко?
— Говореше за шестима.
— Е, ако това е вярно, сега са трима.
Очите на Роджър се разшириха леко, докато оглеждаше набързо Гита и Тейър.
— Значи трима вече не са наша грижа.
Тейър кимна учтиво:
— Ако не желаете да ги оставите на дивите животни, можете да ги намерите в гората.