— О, не! Това не ме тревожи изобщо. Къде е жребецът ти?
— Мъртъв е и се нуждаем от кон. Спестихте ни една много дълга разходка.
Смеейки се тихо, Роджър с едно движение скочи от коня си и се метна зад Мерлиън.
— Качвай се тогава. Има още една причина да те търсим. В Ривърфол те очаква пратеник.
Тейър яхна коня на Роджър и взе Гита пред себе си.
— Пратеник?
— Да. От краля.
Тейър въздъхна от досада при тази евентуално нова заплаха за семейното им спокойствие и заповяда:
— Ще го посрещна, а междувременно искам останалите трима.
— Мъртви?
— Само ако прецените, че е необходимо. Нямам желание да пълня Ривърфол с трупове — измърмори той и рязко потегли към дома си.
Гита не каза нищо. Усещаше гнева на Тейър и го споделяше. Робърт и вуйчо му превръщаха живота им в непрекъсната война. Вниманието й обаче беше насочено преди всичко върху кралския пратеник, който очакваше Тейър. Можеше само да предполага какво иска кралят, но се опасяваше, че това ще е самият Тейър.
В момента, в който стъпиха в Ривърфол, Тейър отстрани Гита бързо, макар и вежливо. Той се насочи към пратеника. Малко сърдито Гита си помисли, че отново не е допусната до мъжките работи и потисна импулса да отиде направо при тях в големия хол. Вместо това се прибра в покоите си да се освежи. По-късно щеше да разбере какво става.
Изкъпана и преоблечена, тя четкаше косата си, когато се почука леко на вратата. Надяваше се да не я търсят да решава пак някой домакински въпрос. Копнееше за известно уединение, за да преодолее напрежението от следобеда. Изненада се, като видя Бек да влиза.
— Свърших с прането.
Той застана до нея и я загледа втренчено, докато се решеше.
— Тежка работа, нали?
Чудеше се колко ли женски сърца ще разбият красивите му зелени очи, когато порасне.
— Много.
Остави четката на тоалетната масичка и се обърна да го погледне в очите:
— И въпреки това накара Джанет два пъти да я върши за тия два дни.
— Зная. — Погледна за момент в краката си, после пак пресрещна погледа й. — Това беше лошо.
— Щом го осъзнаваш, направил си първата стъпка към званието най-добрият рицар на Англия. — Тя отвърна на усмивката му, после пак стана сериозна. — Сега не е като по времето на баща ми. И тогава към хората се отнасяха добре, но сега, след чумата, това е още по-важно. Късметлии сме, че в Ривърфол има достатъчно хора, които да вършат необходимата работа. — Тя се намръщи. — Може би не обяснявам добре. Не искам да мислиш, че трябва да проявяваш загриженост към хората само като ги накараш да работят.
— Разбирам. Трябва да се прави, просто защото е правилно. Бях отвратителен с Джанет, като я карах да работи толкова много. Лошо е да се държиш така. Но аз бях ядосан.
— Да, видях. Всеки се ядосва, Бек. Сигурно си виждал и баща си силно ядосан.
— Но той никога не се държи отвратително.
— Да. И аз никога не съм го виждала такъв. Това е едно от нещата, на които се гради авторитетът му. А ти, Бек, току-що ми доказа, че имаш същото качество.
Успя да скрие усмивката си, предизвикана от засиялото му лице и гордо изпъчената му стойка.
— Ще бъда славен рицар като татко!
— О, не се съмнявам! Сигурно ще бъдеш и едър като него.
Той още повече се изпъчи и Гита вече открито се засмя.
— Наистина ли мислиш така?
— Да — отвърна тя със сериозен тон. — Със сигурност ще си по-едър от мене.
Отдъхна си, когато момчето разбра, че го поднасят и се разсмя заедно с нея. То приседна до нея на малката пейка. Може би войната бе приключила.
Засипа я с въпроси. Защо косата й е толкова дълга? Харесва ли й така? Винаги ли я четка толкова много? Гита без колебание отговаряше възможно най-изчерпателно. Внезапно осъзна, че Бек е прекарал твърде малко време в женско обкръжение. Несъмнено е имало жени, които следват бойните отряди, но очевидно Тейър бе опазил момчето настрани от тях. Приемаше като добър знак факта, че детето се интересува от нея. И ако само можеше да спре да се разсейва с догадки, какви ли са новините на кралския пратеник, едва ли би намерила по-удобен момент да опознае сина на Тейър.
Тейър се намръщи и отпи голяма глътка бира, докато гледаше сърдито кралския вестоносец, който седеше в далечния край на салона. Кралят се намираше в Западните провинции, готов да подвие опашките на всички бунтовници и нарушители на границите. За голямо раздразнение на Тейър, той настояваше да присъства в свитата му. И разбира се, мислеше си той с негодувание, да участва във всяко сражение, което се проведеше. Понеже все още му дължеше четиридесет дена служба, беше ясно, че ще трябва да го направи.