— Хайде — каза Роджър, — не приемай всичко толкова мрачно.
— Имам да решавам собствени проблеми. Не е най-подходящият момент да помагам в затрудненията на нашия повелител.
— А може би не си прав.
— Нима? Какво искаш да кажеш?
— Ами, съмнявам се, че Робърт и вуйчо му ще се осмелят да те нападнат, докато си в двора.
— Но могат да се възползват от случая и да нападнат Гита.
Робърт се намръщи:
— Няма ли да я вземеш със себе си? Не е ли най-безопасно за нея да е близо до теб?
Тейър въздъхна и замислено прокара ръка през косата си.
— Дали? Нали знаеш как е в кралския двор, независимо къде е установен?
— Аха, Елизабет ще е там.
— А тя не е безобидна, макар че друго имах предвид: всички тези придворни господа, всички тези богато облечени и наконтени пауни, прехвърчащи от легло на легло.
Роджър изруга и разтърси глава:
— И, разбира се, ще кацнат и в твоето, нали? А Гита охотно ще им позволи. Наистина, защо не, след като си такова незначително препятствие?
— Роджър! — Тейър бе уязвен от саркастичния тон на приятеля си.
— Продължаваш да каляш името й без причина. Добре, но помни ми думата, Гита не е глупачка. Скоро ще се досети за твоите мисли, ако не го е сторила досега. Когато осъзнае колко лошо е мнението ти за нея, колко малко й се доверяваш, ще направи точно това, от което се страхуваш. След като я осъждаш без причина, може да счете за подходящо да си намери някой.
— Разбирам. Значи, моя ще е вината? Сам ще си поставя рогата, така ли?
— О, Тейър, ако продължаваш да го очакваш, накрая и това ще се случи! — Роджър глътна наведнъж остатъка от напитката си и бързо напусна залата.
Тейър се смръщи зад гърба му и доизпи бирата си. Най-много се дразнеше от това, че съзира истина в думите на приятеля си. Ако човек непрекъснато очаква най-лошото, то непременно се случва. Беше се убеждавал в това прекалено много пъти, за да се усъмни и сега. За нещастие, беше виждал и твърде много жени, красиви като Гита, да вършат точно тия неща, които очакваше и тя да направи. Изглежда е обречен, без значение кой път ще избере.
Напълно обезкуражен, той се запъти към спалнята си. Реши да вземе жена си в кралския двор. Може би предизвикваше бедата, но без съмнение за нея там беше най-безопасното място. „Поне — мислеше си той мрачно — безопасно по отношение на Робърт и властолюбивия му вуйчо.“ Елизабет и другите придворни едва ли щяха да се опитат да я убият. А с това, което щяха да се опитат да й направят, щеше да се бори, когато му дойде времето.
Влезе в спалнята им и откри Гита и Бек да се смеят. Като я видя така щастлива, заела се да изплита невидима връзка със сина му, почти можеше да повярва, че идилията, която бе споделял с Гита последните месеци, може да продължи. Искаше му се да вярва, но част от него отказваше да прогони страха да не бъде изигран втори път, да не чуе отново зад гърба си подигравки и презрителни смехове.
Като забеляза сериозното му изражение, Гита попита загрижено:
— Лоши новини ли?
— По-скоро досадни, отколкото лоши. Поканени сме да се присъединим към кралската свита.
— Ние? Ти и аз?
— Да, ти и аз. Тръгваме след три дни.
ГЛАВА ОСМА
— Маргарет, как можа да ми сториш това?
Задъхана от дълъг пристъп на кихавици, Маргарет се понадигна от леглото и се загледа в Гита, която неспирно кръстосваше спалнята.
— Да не мислиш, че ми е приятно да страдам така?
Тя повдигна с усилие чашата с медовина до устните си и отпи малка глътка, за да облекчи възпаленото си гърло.
Гита въздъхна, после се приближи, седна на ръба на леглото и се намръщи. Горката Маргарет изглеждаше ужасно, очите и носът й бяха зачервени и влажни. Трите жени, с които делеше стаята, бяха избягали, ужасени да не прихванат болестта й. Гита знаеше, че е егоистично да се чувства недоволна от факта, че Маргарет няма да е в състояние да я съпроводи в кралския двор, но не можеше напълно да потисне разочарованието си, че няма да има подкрепата на приятелката си в това изпитание.
— Държа се като безчувствена егоистка.
— Не, Гита, разбирам те. Наистина искам да дойда, макар че не разбирам съвсем с какво точно те тревожи това пътуване.
— Там ще бъде и онази жена.
— Лейди Елизабет? Майката на Бек?
— Да. Тя.
— Сигурна ли си?
— От малкото, което Тейър ми разказа за нея, да. Според него тя посещава двора много често.
— Но каза също, че няма нищо общо с нея сега.
За да бъде чута, Гита изчака Маргарет да престане да киха и рече:
— Да, но не каза, че не я обича вече. Избягва я и това показва, че тя все още има влияние върху него. Ако не е така, не виждам никаква логична причина да стои настрани от нея, нали?