Маргарет разтри слепоочията си и се усмихна леко:
— Има цял куп неща, които могат да се кажат и да оборят този аргумент, но не съм в състояние да мисля ясно в момента. Настроението ми е толкова лошо, че съм склонна да кажа да го оставиш на съдбата му, ако още желае тази студена и коравосърдечна жена.
Изненадана от необичайната за Маргарет рязкост, Гита се засмя, стана и целуна братовчедката си по бузата.
— Почивай. Ще трябва да взема Една с мен, но не се страхувай, че ще те оставя без някой да се грижи за тебе. Тъй като Ривърфол бил пренаселен със страхливи жени, Джанет предложи да ти помага. Тя няма опит като камериерка, но е силна и опитна.
— Благодаря ти. И се надявам, че страховете ти са неоснователни.
— Аз също се надявам.
Гита не се изненада особено, когато видя Роджър да влиза. Бе забелязала, че интересът му към братовчедката й се засилва с всеки изминал ден.
— Къде е Тейър?
— Той е с оръжейника. Реших, че е по-добре да намина при Маргарет, преди да говоря с него за това, което открихме с Мерлиън. Сериозно ли е заболяването на Маргарет? — попита шепнешком той.
— Не, не мисля. Виждала съм го и преди. Неприятно е, но рядко е фатално.
— А кихането? Говори се, че е предвестник на чумата?
— Кихане предизвиква и прахолякът по пътищата. Признаците на чумата щяха да са се проявили досега, Роджър.
— Да, разбира се. Вслушвам се в приказките на страхливите прислужници — изръмжа той, като се приближи до леглото на Маргарет.
Гита разбираше опасенията му, но поклати глава и тръгна да търси съпруга си. След първото зловещо проявяване на чумата хората гледаха на всяка болест с неимоверен ужас. Но страхът, обхванал Ривърфол, бързо щеше да се разсее. И най-слабоумният скоро щеше да разбере, че не би могло Маргарет да е болна от чума. Тя боледуваше вече два дни. Ако беше чума, досега да са я погребали, а други да са я последвали.
Когато Гита ги приближи, Тейър освободи оръжейника. Тя отвърна на усмихнатия му поздрав, макар да подозираше, че в нейния липсва ентусиазъм. Невъзможно й беше да успокои страховете си. Отиването в кралския двор би трябвало да изглежда вълнуващо преживяване, но вместо това тя го усещаше като заплаха за брака и щастието й.
Накратко, чудеше се дали да признае любовта си на Тейър. Това би му дало сила да стои до нея, сила да продължава да избягва лейди Елизабет. После се отказа от тази идея. Нямаше да е на добро да търси начини да го обвърже със себе си. Ако той не отвръща на любовта й, тяхната връзка ще е изтъкана единствено от вина и задължение, а тя не желаеше това. Гордостта й не го позволяваше. Ако той не знае колко много означава за нея, не би могъл да знае и колко много би я наранил, ако се върне при Елизабет.
— Всичко е готово за заминаването ни — каза Тейър, обви раменете й с ръка и я поведе към кулата.
— Всичко? — Тя се опита да се държи, сякаш това е една приятна новина, но подозираше, че не успява.
— Ами да — всичко. За да се присъединим към кралската свита, ще потеглим с първите лъчи на слънцето.
— Колко дълго ще е пътуването?
— Няколко дни, не повече. Няма да е толкова тежко, колкото предишните пътувания.
— Колко време ще останем там? — попита тя, когато влязоха в салона, и спря да поръча на една прислужница да донесе напитки, хляб и сирене за лека закуска.
— Страхувам се, че поне четиридесет дни — отвърна Тейър, като седнаха около масата.
— Но ти не ми каза, че се задава война?
— Е, не е точно война. Кралят ще гони разбойниците и бунтовниците. Иска да прекрати постоянните обири и недоволството, а преследването на такива хора отнема време. Те не се бият открито и честно, а се крият по горите, нападат и после отново се стопяват в сенките.
— Вярваш ли наистина, че може да се сложи край на този проблем?
— Не, но кралят е твърдо решен. Една силна, продължителна акция ще поуталожи нещата за известно време. Той ще сметне, че е спечелил и ще си замине на юг, а като си отиде, проблемите ще започнат отново.
— Потискаща картинка.
Тейър сви рамене.
— Ние сме чуждите тук, ние сме тези, които завладяват земята им със силата на оръжието. Винаги е трудно да се държат победените в покорство — усмихна се слабо той. — Уелсците не са склонни да гледат как англичаните се настаняват по земите им и мога само да ги уважавам за това. Аз лично бих предпочел компромиса, но точно сега кралят желае да демонстрира сила, а честта ми повелява да му се подчиня.
Тя кимна, после се обърна да му сервира от храната и напитките, които беше донесло момичето. Тъкмо се канеше да постави отново въпроса за службата към краля, пристигнаха Роджър и Мерлиън. Тъй като те бяха преследвали наемниците на Робърт, интересът й бързо се насочи към тях. Сервира им и зачака нетърпеливо техния доклад.