Неволно изпита съжаление към Робърт — един слаб мъж, контролиран от Чарлз Пикни. Робърт бе въвличан в различни заговори и никога не бе печелил нещо от тях. И в този случай вуйчо му го поставяше на ръба на дълбока пропаст. Заплашвайки живота на Тейър, Чарлз бе подписал собствената си и на Робърт смъртна присъда. Тайно се надяваше Чарлз да умре пръв и да даде възможност на Робърт да се реабилитира. Същинското престъпление на Робърт бе неговата безхарактерност и неустойчивост и на нея й се искаше да спести на Тейър необходимостта да убие свой кръвен роднина.
— Намерихме и другите трима — съобщи с безразличие Роджър след няколко минути.
— И? — Тейър даде знак на един паж да напълни отново чашите на мъжете.
— Решиха да се бият с нас. Но все пак успяхме да по-научим нещичко за плановете на Пикни, преди да умрат.
Роджър поспря, за да похапне, и Мерлиън продължи:
— Иска те мъртъв.
— Досетихме се за това — рече сухо Тейър.
Мерлиън се усмихна кратко.
— Казаха нещо, което ни навежда на мисълта, че Пикни може да има пръст в смъртта на Уйлям. И че е правил опити да убие и теб много преди да сме предполагали.
— Това също ми е идвало наум. Размишлявал съм върху миналото. Мога да изредя няколко инцидента, при които опити за убийство бяха добре прикрити като случайни злополуки или дуели.
— Да — кимна Роджър, — и аз се сещам за няколко.
— Искате да кажете, че… — шокът почти пресече гласа на Гита — че Чарлз Пикни е възнамерявал да направи Робърт господар на Сейтън Менър от самото начало? Че не е скроил този план едва когато Робърт се провали, след като почти беше успял в това си намерение?
— Не — отвърна Тейър, но после сви рамене. — Както и да е, не можем да сме напълно уверени. Пък има ли и значение? Със сигурност знаем, че сега иска да ме убие. Да умуваме върху стари престъпления е само загуба на време.
— Предполагам, че си прав. Все пак, ако е убил Уйлям…
— Ще си плати.
В гласа му прозвуча студена категоричност, която я накара вътрешно да потрепери. Знаеше обаче, че е неизбежно, защото не можеше да има милост за човека, планиращ убийството на Тейър. Ако беше необходимо малко коравосърдечие, за да остане Тейър жив, тя ще бъде коравосърдечна. Със сърцето си знаеше, че ако нещата опрат дотам — ако залогът е животът на Тейър, самата тя не би се поколебала да убие врага.
— Разбра ли нещо за плановете му относно Гита? — попита Тейър, като се замисли дали да не я отпрати, но реши, че е по-добре за нея да знае срещу какво са изправени.
— О, достатъчно елементарни — отговори Роджър. — Пикни възнамерява да възобнови проваления брак между жена ти и Робърт. Това ще осигури контрола му над Сейтън Менър.
— И той очаква семейството й да мълчи?
— Ще задържи Гита в знак на загриженост и защита.
— Да. Ръцете на семейство Рауйе ще са здраво вързани. Независимо от подозренията си, те ще мълчат от страх да не й навредят. Правилно ли разсъждавам? — попита той Гита.
— Напълно. Поне ще мине много време, докато, тласнати от отчаянието, предприемат нещо.
— Да, вероятно ще дойде време, когато ще преценят, че няма какво повече да губят. — Тейър поклати глава. — Не разбирам този човек как очаква да се справи с последиците от всичко това. В началото няма да е трудно. Никакви въпроси не бяха повдигнати, когато загина Уйлям. Но сега той открито ме напада. Ще трябва да вземе Гита чрез сила. Ще се вдигне шумотевица, ще тръгнат слухове.
— Мисля — каза Роджър, — че е станал жертва на собствените си интриги, но ще продължи да ги плете докрай. Не виждам начин да се спре сега.
— Така или иначе, винаги ще трябва да пазиш гърба си. Пикни е доказал, че не може да му се вярва. Трябва да го третираш единствено като смъртен враг.
— Вярно е. Но сигурен ли си, че не иска да навреди на Гита? Че не планира и нейната смърт?
— Засега — не. — Роджър сви рамене. — Това не означава, че тя няма да пострада. При всяко нападение е била наблизо. Пикни може и да я иска жива, но не държи особено на това.
— Добре. Сега трябва да изслужа задължението си към краля. Мисля, че си прав: докато сме в двора, Пикни ще се въздържа от действия. Ще използваме времето, за да го проучим и да намерим начин да му противодействаме.
— Как ще го направите? — попита Гита.
— Боя се, че ще трябва да помислим доста върху това. — Тейър бавно отпи от чашата си. — И все пак смятам, че в двора ще сме на сигурно място.
Когато накрая Гита остави мъжете, дълго мисли върху думите на Тейър. Не си представяше кралския двор като рая на безопасността. Въпреки че никога не беше го посещавала, беше чувала достатъчно клюки и слухове, за да подозира, че и там се крият опасности, макар и от по-различен характер. Интригите и предателството бяха нещо обичайно. Чудеше се дали това не е идеалното място Чарлз Пикни да разиграва коварните си замисли. После отпъди съмненията си. Тейър познава света много по-добре от нея и ако той смята, че Пикни ще престане да ги преследва, докато са в кралския двор, сигурно е прав.