— Мъжете понякога се проявяват като невероятни идиоти по отношение на жените. И двете го знаем. Помни, че тя е не само старата му любов, но и майката на сина му, а това е нещо съвсем различно. Знам, че се опитваш да разсееш опасенията ми, но мисля, че може да е по-разумно някои да си останат. Ще ме държат нащрек за неприятностите.
— Да, може и да си права. Казвал ли е Бек нещо за майка си? Сигурно знае, че тя ще е там?
— О, да, знае, но почти нищо не споменава за нея. А и аз не го принуждавам. Смятам, че това е нещо, за което трябва да ми каже по своя воля. Поне не изглежда разтроен. Нито пък радостен или развълнуван. Може да се е чувствал някога така, но да е разбрал, че и двете чувства са нежелани. — Тя сви рамене. — Ако обаче лейди Елизабет преднамерено се опита да му причини болка, ще се намеся. Иначе смятам за най-разумно да стоя настрана.
Маргарет само кимна в отговор и Гита се усмихна. Виждаше, че братовчедка й се изморява. Помогна й за още една напитка и я остави да си почива. Съпротивлявайки се на импулса да намери Тейър и да научи дали има някакво развитие в плановете му срещу Пикни, тя отиде в спалнята си да провери дали всичко, от което щеше да се нуждае в двора, е вече опаковано. Ако имаше нещо, с което да помогне в борбата срещу Пикни, беше сигурна, че Тейър ще й каже. След като изруга Пикни толкова злобно, колкото можа, съсредоточи цялото си внимание върху предстоящото заминаване за кралския двор.
— Още шест трупа. — Робърт хвърли нервен поглед към намръщения си вуйчо, с когото седяха на масата. — Струва ми се, че тази твоя кампания започва да става твърде скъпа.
— Никой не те пита какво мислиш. — Чарлз Пикни плъзна поглед по къщурката, която бяха избрали за скривалище. — Така ли искаш да прекараш целия си живот?
— Можем да се опитаме да оправим отношенията си с моя братовчед и да се върнем в Сейтън Менър.
— Да не си се побъркал? Месеци наред се опитваме да го убием, а ти си въобразяваш, че той ще свие рамене и ще ни приветства като близки роднини и приятели. Ще ни отреже главите в момента, в който ни види.
— Да, но не можем да се доберем до него в двора. Пък и става все по-трудно да наемаме хора, за да ги пускаме подире му. Броят на труповете расте, а паричките ни се топят като ланския сняг. — Робърт изкрещя, а вуйчо му с едно замахване го удари толкова силно по лицето, че му разцепи устната.
— Стига си хленчил. Още не сме загубили.
Робърт понечи да спори, после бързо затвори уста. Всеки следващ провал правеше чичо му все по-жесток. Гневните му изблици ставаха все по-чести и по-необуздани. Даже когато Робърт не спореше и си мълчеше, често се случваше да понася последиците на този бяс. Започваше да си мисли, че е обвързал съдбата си с един луд.
Той въздъхна тежко, проклинайки слабостта си. Тя го държеше обвързан към брата на майка му, въвличаше го в злодеяния, в които въобще не искаше да участва. Макар че винаги бе завиждал на Уйлям и на Тейър, никога не беше желал смъртта им. Най-вече не желаеше злото на Гита и започваше да подозира, че вуйчовите му планове отиваха доста по-далеч от идеята да го ожени за нея. Съсипваше го фактът, че дори това не му даваше достатъчно сила да се противопостави на вуйчо си.
— Тейър и неговата курва… — започна Пикни.
— Гита не е курва!
Това му донесе още един удар, но Робърт го понесе мълчаливо, отказвайки да вземе думите си назад.
— Те ще са заети в двора и това може да ни е от полза. Можем да си върнем Сейтън Менър.
— Да си го върнем? И как ще го задържим? Това изисква повече хора, отколкото имаме.
— Тогава ще намерим още. Що се отнася до превземането на имението, нуждаем се само от един човек, който да ни помогне. Малката Гита. О, да, тя ще ни е щитът срещу евентуална атака.
— Ако можем да се доберем до нея. Добре я охраняват.
— Вече имам план и той е в действие. Няма да е лесно, но ако се поотдръпнем временно, охраната й ще се отпусне. Имаме време. Ако сме внимателни при превземането на Сейтън Менър, може даже да направим така, че Рижия дявол да не разбере за загубата си известно време. Ами да, даже можем да използваме жена му, за да завладеем имението.
— Той ще тръгне да я търси.
— Разбира се, че ще тръгне. Трябва да тръгне. Ще използваме жена му, за да го примамим при нас, после ще го убием.
Пикни се ухили доволно, като си представи ситуацията. Мозъкът му бе претъпкан с планове как да постигне този удовлетворителен за него резултат.
— И тогава аз ще се оженя за Гита, нали? — Робърт внимателно наблюдаваше вуйчо си, докато му отговаряше.
— Какво? Да, да, разбира се. Ти трябва да заздравиш правото си на собственост над тези земи. Ще имаш хубавата си малка съпруга.