Молеше Бога да даде на Робърт сила да се откъсне от вуйчо си, да сключи мир с Тейър и да се спре разпокъсването на малкото, което беше останало от семейството.
Тейър се взираше в тавана, потънал дълбоко в мислите си. Виждаше Робърт като дете — бледо, непрекъснато изплашено момче. Въпреки усилията си, Тейър и Уйлям не можаха да прогонят страха от него. Сега осъзна, че Чарлз Пикни беше започнал да упражнява влиянието си върху Робърт още тогава — едва ли има по-здрави вериги от тези, изковани от страха.
В него се прокрадна съжаление към онова дете, но го прогони. Съжалението можеше да отслаби силата му в опасни моменти. Щеше да бъде честен и справедлив и нямаше да откаже на Робърт възможността да се реабилитира. Това, което не можеше и нямаше да направи, бе да позволи на каквито и да е било чувства да окажат влияние върху защитата, която трябваше да предприеме.
Гита се помръдна леко в прегръдките му и разпръсна мрачните му мисли. Изпълнен с топлота, той се загледа в нея.
— Тъкмо си мислех, че не съм казал нищо на семейството ти за тези неща.
— Смяташ ли, че е необходимо?
Той сви рамене.
— В момента нямам нужда от подкрепата, която сигурно ще ми предложат.
— Тогава вероятно е най-добре да не им казваш нищо. Само ще се разтревожат. — Тя прокара ръката си през плътните къдрави косъмчета върху гърдите му и добави тихо: — Задръж засега тревогите за себе си, ако желаеш.
— Да, така предпочитам. Гордостта ме спира да им призная, че моите роднини се опитват да ме убият. А и тебе.
Тя го целуна горещо и промълви:
— Трябва да се отърсиш от тези неприятни мисли.
— Това ще ми достави удоволствие. — Усмихна й се слабо, хвана я по-здраво и я прехвърли върху себе си.
— Като твоя съпруга, мое е задължението да се погрижа да си винаги удовлетворен. — Тя изучи с език трапчинката под шията му, където туптеше животът.
— Така е.
Той обхвана с две ръце лицето й и привлече устните й до неговите. Тя нежно откликваше на целувките му.
— Значи трябва да те накарам да забравиш всичко, свързано с Робърт.
— Кой Робърт? — измърмори той, постави ръката си зад главата й и притисна по-настойчиво устата й до своята.
Залитайки на всяка крачка, Робърт се прибра в къщата, където бяха отседнали. Реши да не се обажда на вуйчо си и се строполи върху грубото легло. Пи, докато му прилоша, но не постигна така желаната забрава. Образи и мисли продължаваха да го измъчват, неимоверно изкривени и объркани от замаяния му мозък. Лежеше по гръб с плътно затворени очи и се надяваше вуйчо му и двамата му помощници да се качат скоро в стаята си и да го оставят сам.
— За какво държиш този пиян глупак наоколо?
— Защото, Томас, той е така необходимият ми законен наследник. — Чарлз хвърли отвратен поглед към пияния си племенник. — Това е единствената полза от него. Мислиш ли, че щях да си окача тая тежест на врата, ако имах друг избор?
— Няма ли начин да постигнеш целта си без него? — попита Бертран, като се понаведе, за да почеше разплутия си корем.
— Може и да има, но не съм го открил. Държа всичко чрез него, след като родителите му умряха. Когато се ожени за хубавата Гита и зачене дете, ще държа всичко чрез това дете и няма вече да имам нужда от този некадърник.
Томас поклати глава:
— Не е за вярване, че мекотело като него произлиза от същото семейство, от което си и ти.
— Сестра ми беше много слаба и плашлива. А аз направих всичко възможно да лиша момчето от каквато и да е смелост и дух. Трябва да ги подхванеш, когато са малки, да ги подчиниш на волята си от момента, в който ги отбият. Ето защо все още пълзи и се гърчи под командите ми, когато всъщност има пълното право да управлява сам. Ще отгледам и отрочето му по същия начин.
— И ще държиш всичко в ръцете си, докато си жив.
— Точно. — Чарлз стана и се отправи към стаята си. — Време е за лягане. Имаме много работа заранта.
Когато стъпките им заглъхнаха, както и всички шумове откъм съседните помещения, Робърт отвори очи и се взря в тъмнината. Всичко, което току-що чу, отекваше отново и отново в главата му. За един кратък момент усети в себе си напора на сила, родена от яростта, от желанието да убие Чарлз Пикни. Едва не заплака от горчивото самосъзнание, че е твърде пиян, за да осъществи внезапно избликналото желание.
С възвръщането на обичайната му слабост се върнаха и съмненията. Беше много пиян. Можеше и да си е въобразил онова, което чу. После се сети за Гита — сладката красива Гита. Тя беше единственото нещо, което някога истински бе желал. Заради нея следваше вуйчовите си планове. Макар и да го ужасяваха, те щяха да му дадат Гита. А тя ще прогони кошмарите. Ще му вдъхне увереност, ще го направи мъж. Щеше да почака, докато получи Гита, преди да се вгледа по-внимателно във вуйчо си и да обмисли по-задълбочено нещата, които чу току-що. Когато безпаметната пустота, която търсеше, го обгърна, той се усмихна. Гита щеше да му помогне да се освободи от оковите на Чарлз Пикни.