— Какви неща? — тросна се тя на Денис, борейки се да превъзмогне болката, която я разяждаше вътрешно.
— Любовници, мила.
Той я заведе до едно място, доста отдалечено от обичайните пътеки за разходка.
Гита се облегна на едно дърво и изведнъж се почувства напълно отмаляла и безсилна.
— Наричайте греховете с истинските им имена, сър. Това е прелюбодейство.
Копнееше да допълзи до покоите си незабелязано и едновременно с това мразеше мисълта да се държи като пребито куче.
— Нищо необичайно. Бракът е необходим само за да се осигурят законни наследници, нищо повече.
Той постави едната си ръка на дървото до главата й и се приближи до нея.
— Бракът е осветен от Бога съюз между мъжа и жената! — Чудеше се защо хората толкова трудно разбират тази простичка истина.
— За да може децата да са законни и наследяването да става без проблеми. — Той постави и другата си ръка до главата й и я загради като в рамка. — Всеки разбира това.
— Никой нищо не разбира.
— Хайде, мила, нека ти помогна да облекчиш болката си.
Денис обхвана брадичката й с една ръка и я целуна. Трябваше й само един миг, за да преодолее шока, после замахна. Вложи в удара целия гняв, който я изгаряше отвътре. Звукът от плесницата отекна оглушително в градината. Денис леко се олюля. Погледна го в очите и разбра, че е сгрешила. Бързото бягство щеше да е далеч по-разумна постъпка. Денис явно приемаше отказа като оскърбление към мъжествеността му. Ярост заслепи очите му и разкриви приятните му черти. Тя не можа да сдържи един приглушен вик на паника, когато грубо я сграбчи в ръцете си и силно я притисна о дървото.
— По дяволите, жено! Съпругът ти се забавлява с друга, а ти ми се правиш на монахиня!
Тя се бореше да се освободи от настойчивите, сякаш трескави целувки, с които насилваше лицето и шията й и които караха кожата й да настръхва.
— Няма да изневеря само защото на мен са изневерили! Оставете ме! Има други, които с удоволствие ще го сторят. Не и аз!
— Ще те накарам да ми се молиш, малка моя монахиньо.
Когато я хвърли на земята, бе зашеметена. Силата на падането изкара дъха й и когато се опита да изкрещи, вече беше късно. Той покри устата й със своята и брутално я зацелува. Опита се да го ухапе, но той я зашлеви толкова силно, че й се зави свят. Това й състояние силно улесняваше намеренията му, затова изостави тази тактика.
Държеше я прикована към земята, докато се мъчеше да съблече дрехата й. Тя използва моментното му разсейване и пъхна краката си между неговите. Братята й я бяха осведомили за уязвимостта на мъжките слабини и сега, докато се бореше да освободи ръцете си от Денис, се опита да приложи това, на което я бяха научили. Почти беше успяла, когато с ъгълчето на окото си съзря приближаващите Тейър, лейди Елизабет и Роджър.
Тейър тъкмо бе спрял да се смее, развеселен от злобните погледи, които Роджър и лейди Елизабет си разменяха. Намираше прозрачните й опити да го съблазни за забавни. От момента, в който се престори на неразположена, знаеше, че е преструвка, но беше любопитен да разбере каква е играта й.
Не изпитваше нищо към нея. Беше окончателно и напълно свободен от опустошителния й чар. Осъзна, че е напълно завладян от Гита и че не е останало нищо от парализиращата власт, която Елизабет упражняваше над него преди. Призна си също, че Гита му е възвърнала мъжкото самочувствие. В него нямаше вече слабост и неувереност, с която да си играе Елизабет. Намираше я донякъде забавна, малко досадна и нищо повече.
Удоволствието, което му доставяха мислите за Гита, се изпари с болезнена рязкост, когато завиха по една по-отдалечена алея и видя Гита, просната на земята под един млад и хубав придворен. Прекрасната й коса бе разпиляна под нея, а дрехите й бяха в пълен безпорядък. Закова се на място, зашеметен от гледката.
Внезапно се върна в друго време и в друга градина, когато илюзиите му бяха съкрушително разбити. Но този път болката бе невероятно по-силна. Чакаше отново да чуе подигравателния смях, презрителния шепот. Усети намерението на Роджър да се намеси и го спря. Искаше да го накара да види какъв голям глупак е бил до този момент, защото истината сега лежеше пред тях. Искаше да я посрещне с отворени очи. Тоя път нямаше да се прави на глупак заради една жена.
Малко по малко обаче единствената истина, която се разкриваше пред него, бе, че Гита не е доброволен участник в тази сцена. Бесните й движения издаваха съпротива, а не екстаз. В първия момент беше видял нещо нереално, примесвайки миналото с настоящето.