Погледът му срещна нейния. Видя молбата в него, но объркването му го беше заковало на място. Видя как изражението й се промени, молбата се превърна в шок, безмерна болка. Разбра, че е приела колебанието му като знак, че я осъжда, но не можа да се помръдне.
Гита бе зашеметена от поведението на Тейър. Той не направи опит да й се притече на помощ. Само стоеше и гледаше, даже попречи на Роджър да й помогне. Съпругът й, на когото честта му повеляваше да я защити, я изостави в бедата.
Студен полъх по бедрата я извади от безпомощното състояние. Трябваше сама да се погрижи за себе си. По-късно щеше да се занимава с обидата, която й нанесе Тейър с безразличието си към положението, в което бе изпаднала.
Придвижвайки крака си с още един, последен инч, тя го насочи точно между бедрата на мъжа и влагайки цялата си сила, го ритна с коляно в слабините. Той изпищя, сгърчи се и падна встрани от нея. Тя се изправи бавно, олюлявайки се, и се облегна на дървото, за да се задържи на крака.
Без да се опитва да скрие болката си от неговото предателство и борейки се за дъха си, тя се взираше втренчено в Тейър. После изведнъж разбра, че ще повърне. Когато той най-накрая пристъпи към нея, тя рязко се отдръпна.
Докато тичаше към храстите, видя лейди Елизабет да помага на пребледнелия Денис да се изправи, и Роджър, който ги изучаваше отблизо. Двамата си размениха няколко гневни реплики, преди да използват разсейването на Тейър и Роджър, за да избягат. Гита започна да подозира, че голяма част от това, което се случи, е било предварително планирано, но мъчителните пристъпи отнемаха яснотата на мисълта й.
Падна на коленете си и видя Тейър да й протяга ръка за подкрепа.
— Не ме докосвай! — извика тя задавано и започна да повръща.
Тейър издърпа ръката си като ударен. Гледаше как Роджър приближава до Гита. Изпитвайки непреодолима нужда да направи нещо, той отиде да намокри в един фонтан кърпичката си, подарък от Гита, който смяташе за малко смешен. Отпусна се до нея и започна да бърше лицето й. Отчаяно се мъчеше да измисли някакво обяснение, макар да знаеше, че едва ли има какво да й каже.
Главата й се поизбистри и тя разпозна кой така нежно бърше лицето й. С гневен вик отблъсна ръцете му, разстройвайки с това загрижения Роджър, и се изправи колебливо. С периферното си зрение видя, че и Бек се е присъединил към тях, Елизабет и Денис не се виждаха никъде. Знаеше, че това означава нещо, но беше твърде потресена, твърде разгневена, за да мисли разумно. Концентрира се върху причината за агонията, която я убиваше.
— Казах ти да не ме докосваш! — озъби се тя.
— Гита, моля те, нека ти обясня… — започна Тейър, заеквайки, тъй като никакви извинителни думи не му идваха наум.
— Да ми обясниш! Какво да ми обясниш? Да не искаш да кажеш, че нямаш достатъчно мозък в главата си да видиш разликата между любовен акт и изнасилване? Мислех, че си опитен в светските дела! Или пък това е някакъв дворцов обичай, за който си пропуснал да ми кажеш? Но какво значение има? Ти си ми съпруг! — изкрещя тя, почти обезумяла от ярост.
— Гита! — Тейър протегна ръката си да я докосне успокояващо, но тя отново я отхвърли.
— Съпруже мой — думите прозвучаха като обида, — независимо дали това тук бе по мое желание или не, ти трябваше да се нахвърлиш върху мъжа с меч в ръка.
Внезапно се втренчи в него — нежелано прозрение се оформяше в главата й.
— Това си очаквал да видиш, точно това.
— Не! — Тейър веднага разбра, че е протестирал прекалено прибързано и с неубедителност, която самият той долови.
— Така е. През всичкото това време само си чакал да стъпя накриво. Не видя изнасилването, защото не очакваше да го видиш. Толкова пъти си повтарях да не бъда такава черногледа песимистка, но съм била права. Ти никога не си ми вярвал. Никога!
— Гита — направи той още един отчаян опит, — хайде да те заведа в стаите ни. Трябва да се преоблечеш. После можем да поговорим.
— Не тръгвам никъде с теб! Никъде!
Гласът й бе равен, въпреки че чувствата едва не я задушаваха.
— Не можеш да се движиш сама из двора.
— Така ли? И защо не? Сама съм точно толкова защитена, колкото и с теб. — Наслади се на трепването му, на начина, по който се обезцвети лицето му. — Че какво, някой убиец можеше да ме нападне и да ми пререже гърлото, преди да решиш дали е сериозно. — Тя издаде лека въздишка: — Всъщност, да. Ще отида в покоите ни, но сама. Беше дълга вечер. Първо бившата ти приятелка лее отрова в ушите ми. После трябва да гледам как вие двамата се промъквате в сенките като нетърпеливи любовници. И тогава — последен удар — откривам, че съпругът ми винаги ме е смятал за курва. Страхувам се, че забавленията ми дойдоха малко множко. — Усети някой да я хваща за ръката и се извърна. — Бек?