— Тя беше планирала всичко това.
— Моля?
— Майка ми, лейди Елизабет. Тя го измисли. Чух я да го казва на онзи мъж. Искаше татко да ви хване с него. Предполагаше, че тогава татко ще се върне при нея.
— Е, тогава е добре дошла при него.
— О, не, милейди! — Една поклати глава, сплитайки нервно пръстите си. — Не искате да кажете това, нали? Не може да е истина. Лорд Тейър няма да тръгне с тази жена.
— Не, няма — съгласи се Бек с нея.
— Проблемът не е в лейди Елизабет — въздъхна Гита и отпи още малко от отварата на Една. — Той просто си стоеше там. Не направи нищо. Никога не ми е вярвал. Само е чакал да се проявя като курва, каквато винаги е смятал, че съм.
— Не! — извикаха Една и Бек заедно.
— Да. Искам да си отида у дома. Искам да се върна в Ривърфол.
— Татко скоро ще дойде. Знам го. Скоро ще може да напусне двора.
— Искам да си ида сега, Бек. Една, би ли започнала да прибираш нещата ми.
— Ще ида да кажа на татко — каза Бек, но Гита го спря.
— Няма нужда. Ще му оставя бележка. Искаш ли да дойдеш с мен, Бек? — Нямаше за цел да застава между бащата и сина, но изпитваше силно желание да вземе момчето със себе си.
— Да, но татко…
— Баща ти няма да ти се сърди. Една, още ли не си започнала?
И Бек, и Една се опитаха да я разубедят, но напразно. Знаеше, че и двамата се надяват Тейър да се появи и да предотврати бягството й. За голямо нейно облекчение това не се случи. До нея достигна слухът, че Тейър се е настанил в стаите на Роджър, където се наливал здраво и се отдавал на самосъжаление. Надяваше се да продължи да го прави, поне докато се отдалечи извън неговия обсег.
Гита не си позволяваше лукса да се самосъжалява. Беше прекалено изморена. Дворцовият живот беше изпитание, но се надяваше да има подкрепата на Тейър. Сега просто искаше да се върне вкъщи и да обърне гръб на всичко това.
Не знаеше как да преодолее дълбоко загнездената силна болка, която я измъчваше. Обичаше Тейър, макар че би предпочела да не е така. Именно любовта й я караше да се чувства напълно съсипана от неговото недоверие, смазана от откритието, какво в действителност мисли той за нея. Това, което бе изглеждало така прекрасно, така многообещаващо, се стовари върху нея като проклятие.
Утрото едва бе обагрило небето, когато потегли към Ривърфол. Четирима от мъжете, които баща й бе изпратил, когато напусна родния си дом, я придружаваха, за да я закрилят по пътя. В колата я съпровождаха Бек и Една. За миг си зададе въпроса не избираше ли поведението, типично за страхливците, после отпъди мисълта. Инстинктът я тласкаше да намери убежище, където да се скрие с болката си. Имаше нужда да обмисли сериозно брака си, ако все още имаше брак, който да обмисля, разбира се.
Тейър посрещна новия ден с главоболие, пресъхнала уста и съзнанието, че е направил нещо, за което може да няма прошка. В добавка към нещастието му кралят го извика незабавно. Той неохотно се отзова, надявайки се, че няма да го задържи за дълго. Трябваше да се види с Гита. Но кралят го задържа с часове.
— Виждал ли си Гита? — попита той нетърпеливо Роджър, като влезе в стаята му в късния следобед.
— Въобще не съм я виждал. Освен това и Бек не се е мяркал днес.
— Вероятно е с нея — промълви Тейър, докато се миеше. — Кой пък може да е сега това? — измърмори той, когато след няколко минути някой почука на вратата. Като видя кой е, Роджър се смръщи:
— Какво искате?
Лейди Елизабет се промъкна край него и отиде право при Тейър, пренебрегвайки неодобрителния му поглед.
— Изглеждаш добре, Тейър.
— Мога ли да направя нещо за теб?
Тейър бързо се отмести от нея, за да се наметне.
— Ами, след като малката ти женичка си е заминала, си мислех, че можеш да ме придружиш на празненството довечера.
— Гита си е заминала?! — сърцето на Тейър сякаш потъна в ботушите му.
— Да. Чух, че тръгнала на зазоряване. Но къде отиваш? — извика тя.
Тейър си спести труда да й отговори. Втурна се навън, а Роджър го последва моментално.
Само след няколко минути обикаляха покоите на Гита, като на всяка крачка се спъваха в доказателства за устремното й заминаване.
— „Чакай до сутринта“ ми каза ти! — изрева Тейър. — Каза ми да я оставя за малко!
— Не съм си и помислял, че може да те напусне — заекна Роджър.
— Ами ясно е, че го е направила. Какво е това? Грабна бележката, оставена на леглото, и се тръшна тежко, за да я прочете.
„Съпруже, връщам се в Ривърфол. Бек е с мен. Също и воините на баща ми. Не бързай да ме видиш. Гита.“
Тейър подаде бележката на Роджър, който трепна, докато я четеше. Смисълът й бе убийствено ясен. Гита знаеше, че Елизабет го преследва. Похватите на бившата му любовница едва ли биха могли да се нарекат изтънчени. И все пак го бе оставила, без да се тревожи от домогванията на Елизабет. Този факт криеше много повече съдържание, отколкото кратичката бележка. Гита стремително разкъсваше връзките си с него и му обръщаше гръб.