— Трябва да я последвам.
— Не можеш да тръгнеш. Поне докато кралят не ти даде разрешение.
— Но това означава да се забавя със седмици.
— Гита знае, че не можеш просто така да напуснеш двора. Ако тази работа се проточи твърде дълго, говори с Едуард. Кажи му, че имаш семеен проблем, за който трябва да се погрижиш лично. Слава Богу, че поне се е върнала в Ривърфол, а не при семейството си.
— Да, но прекалено ясно е написала, че присъствието ми там е, меко казано, нежелано.
— Била е още наранена, когато е писала бележката, Тейър — въздъхна Роджър. — Може би така е най-добре. Времето лекува всичко.
Тейър не беше сигурен дали е съгласен, но Роджър бе прав поне за това, че в момента не може да направи нищо.
— Времето ще ми помогне да открия и негодника, който ми се изплъзна снощи.
— Най-вероятно вече е на половината път за Лондон.
— Само си открадва още няколко дни живот.
Времето течеше твърде бавно. Кралят изпрати Тейър и хората му да атакуват гнезда на разбойници и бандити, които тероризираха блатата. Тейър се закле, че след като изтече четиридесетдневното му задължение, няма да се задържи в двора и минута.
Наскоро възстановилата се от боледуването Маргарет посрещна Гита в Ривърфол със зле прикрито учудване. Малко след като се освежи от пътуването, Гита разказа на братовчедка си всичко, което се бе случило. За нейна изненада Маргарет се разстрои, но изрази известно съчувствие към Тейър. На Гита бързо й стана ясно, че Маргарет се надява самата тя да започне да изпитва подобно чувство до завръщането му.
Въпреки непрекъснатите, макар и деликатни усилия на Маргарет, минаха дни, преди Гита сериозно да започне да обмисля възможностите относно брака си. Беше обвързана до живот, но установи, макар и с неохота, че не иска да бъде другояче. Не искаше да подведе Тейър. Всъщност вече очакваше връщането на мъжа си или поне да получи някаква вест от него. Нямаше значение колко жестоко я е наранил. В душата си оставаше негова съпруга. Трябваше й време, за да се уталожи болката дотолкова, че да може отново да го обича свободно и непосредствено, както по-рано. Но той я беше научил на предпазливост. Искаше да си дойде вкъщи, за да му даде да разбере, че е всичко друго, но не и безхарактерна и малодушна жена.
В навечерието на четиридесет и първия си ден в двора Тейър каза на краля, че иска да замине за Ривърфол сутринта. Кралят нямаше желание да го пусне, но Тейър му напомни, че задължителната му служба е приключила. Спомена също, че има неприятности вкъщи, които очакват разрешение твърде отдавна. Тъй като за внезапното заминаване на Гита от двора се бе приказвало много, Едуард не настоя за по-подробни обяснения и го пусна. Тейър побърза да тръгне, преди кралят да е преразгледал благосклонното си разрешение.
Легна си за последен път в кралския двор и благодари на Бога за това. Самотните нощи, прекарани в леглото, което преди бе делил с Гита, бяха най-трудното нещо за понасяне. Понякога трябваше да пие прекалено много, за да е в състояние да заспи. Много нощи на Роджър се бе налагало да се бори с него, за да го съблече и сложи да легне.
Често бе копнял за Гита, но и нерядко я проклинаше. Беше станала твърде важна за него. Непрекъснато мислеше за нея. Това понякога го радваше, а понякога го караше да крещи срещу безплътния й образ с молба да го остави на мира. Започна да се страхува за разсъдъка си.
Лейди Елизабет бе продължила да го преследва с опити да възроди магията, която го бе държала в плен години наред. Гледаше да я избягва, защото, макар че понякога ставаше досадна, имаше и случаи, когато се изкушаваше да се възползва от неприкритите й покани. Беше жизнен мъж, сам от дълго време и тялото му копнееше за жената, която бе избягала от него. Все пак, когато едва не се поддаваше на сластолюбивото изкушение, той изведнъж се отказваше и захвърляше всякакво приличие и деликатност, само и само да я отпрати. Не бе голямо удовлетворение за него, че най-накрая успя да си върне за унижението, на което го бе подложила. Но не трябваше и да забравя, че вероятно си е спечелил враг, когото не трябва да изпуска от очи.
Докато очакваше утрото, се опитваше да събере кураж. Не беше изкусен нито със словата, нито с жените. В Ривърфол го очакваше жената, която бе оскърбил дълбоко.
За да оправи нещата, ще трябва да намери единствено правилния подход, да каже единствено верните думи, а съвсем не беше убеден, че знаеше кои са те.