ГЛАВА ДЕСЕТА
Викове и крясъци се разнесоха из Ривърфол. Само за секунди се разви бясна активност. И без да й казва някой, Гита разбра, че Тейър се връща. Беше го видяла от прозореца на кулата, където изгуби много часове във взиране в далечината. Бавно се отправи към големия салон, за да го посрещне. При всяка стъпка си повтаряше да не забравя да се държи с него хладно, отчуждено и с достойнство.
Беше й липсвал много повече, отколкото би искала. Всяка нощ беше безкрайна. Трябваше да запълва дните си с работа, иначе те едва се влачеха. Не искаше Тейър да знае тези неща. Поне засега — не. Такова знание би му дало предимство, което не би закъснял да използва.
Той я беше оскърбил и очакваше от него опит да поправи положението. Гита не можеше да му позволи да си мисли, че би могъл да се отнася с нея така, сякаш нищо не се е случило. Ако позволеше това да стане, очакваше я бъдеще, изпълнено с удари и обиди, така леко забравяни, колкото и небрежно нанасяни. Съмняваше се дали Тейър би искал чак толкова покорна съпруга, плаха и лишена от гордост.
Наистина времето бе притъпило болката. Започна да проявява известно разбиране към постъпката му тогава. Лейди Елизабет бе оставила болезнена рана, а Гита подозираше, че и други жени са дълбали по нея през годините. Беше много обидена, задето я бе сравнил с лейди Елизабет, но не й липсваше желание да го разбере. Даже да беше склонна да му прости за обидата, трябваше да намери начин да промени мисленето му.
Преживявайки отново инцидента в съзнанието си, вече виждаше нещата по-ясно. Припомни си как Тейър я бе погледнал, когато я видя, простряна под Денис — като поразен от гръм. Беше сигурна, че за момент е смесил миналото с настоящето и в объркването си е видял Елизабет и развратната й похот, а не нея и изнасилването. Но все пак тогава не беше нито мястото, нито времето за такова объркване.
Трябваше да си даде сметка и за времето, през което бяха разделени. Как го е прекарал той? Поддал ли се е на Елизабет отново? Подтикнала ли го е към тази змия със заминаването си? Искаше й се да вярва, че е вече достатъчно мъдър, за да стане жертва отново, но се терзаеше от факта, че той никога не бе казал дали е преставал да обича Елизабет. Неговият лек срещу обсебващата й власт бе разстоянието, но нямаше как да стои далече от нея в двора, и то сам.
— Тейър се завърна, Гита.
Усмихвайки се криво на Маргарет, която стоеше заедно с Една в основата на стъпалата, и двете еднакво разтревожени, Гита изрече провлачено:
— Подозирах нещо такова.
— Така ли? И какво възнамеряваш да правиш?
— Да посрещна и поздравя съпруга си, както подобава на достойна съпруга.
— О, Гита!
— Маргарет, знам, че твоето желание е да му простя. И моето е такова. Но въпреки всичко не мога просто току-така да му се хвърля на врата. Това не е нещо дребно, някоя обикновена семейна разправия. Той стоеше, докато мен ме изнасилваха. Разбирам причините за поведението му, това не ме кара да се чувствам по-малко оскърбена и предадена оттогава. Ако се държа така, сякаш нищо не е станало, ще омаловажа простъпката му. И ако той не направи опит да се реабилитира, това ще ме измъчва вечно. Не, Маргарет, той трябва поне да се извини или нашата връзка е обречена. — Тя слезе по стълбите. — Бих искала да получа и обяснение, макар че ще го разбера, ако не го направи, защото самият той може да не е проумял напълно всичко това.
Спря на достатъчно разстояние от вратата и добави:
— Ще изпълнявам задълженията си на негова съпруга. Няма да посрамя себе си или семейството си. Ако обаче Тейър желае от този съюз нещо повече от придържане към задълженията, ще трябва да преразгледа инцидента.
Пребори се с изкушението да се отърси от този сериозен тон и да поуспокои загрижеността на приятелката си.
— Мисля за нещо друго, Маргарет.
— Мога ли да попитам за какво?
— Мисля, че най-добрият лек за тази рана върху брака ми ще е едно добро кръвопускане. — Усмихна се криво, като забеляза как думите й допълнително разтревожиха Маргарет.
— Какво искаш да кажеш? — подозрително запита тя.
Нямаше време да отговори, защото в този момент влязоха Тейър и Роджър. Гита усети как сърцето й подскочи от радост, докато се приближаваше, за да поздрави съпруга си. Мислите й бяха вече страстни, плътски, похотливи. Едва ли би могла да спази предначертаната си линия на поведение, ако мъжът й й влияеше така силно. Наложително беше бързо да потуши желанието си, иначе Тейър щеше да го долови, а това нямаше да е за добро.
Пристъпи към него и подложи бузата си, когато се наведе да я целуне.