— Добре дошъл, съпруже. И вие, сър Роджър. Пристигането ви донякъде е изненадващо, но съм уверена, че вашите спални са готови. Когато се приготвите, ще ви бъде поднесена храна. — Поздрави се вътрешно за учтивия си, пълен с достойнство тон.
— Благодаря, милейди — промърмори Роджър, тъй като Тейър просто стоеше, слисан и безмълвен.
— Бек — извика тя, когато момчето внезапно се появи в салона, — ще бъдеш ли така любезен да помогнеш на баща си и на сър Роджър? В спалните на сър Роджър са подготвени вани за тях. Аз ще нагледам какво става с яденето.
Със сетни усилия се сдържа да не се затича, тъй като ужасно се страхуваше да не провали представлението си, ако я притиснат по-твърдо към стената.
— Здравей, Бек — успя накрая да продума Тейър и последва сина си по стълбите.
— Здравей, татко. Сърдиш ли се, че заминах? — Бек погледна боязливо към баща си.
— Не. Имаше предостатъчно пажове в кралската свита.
— Това е добре, защото тя имаше нужда от мен.
Тейър не знаеше какво да отговори и не каза нищо повече, докато не влязоха в стаите на Роджър. Пред силно разгоряното огнище бяха разположени две вани. Той учтиво освободи прислужниците, а когато Бек им помогна да си свалят оръжието, освободи внимателно и него.
— Тонът й беше преднамерено леден — промълви той, като се настани в горещата вана.
— Да, усетих го. — Роджър се отпусна сред парата с въздишка на удоволствие.
— А аз стоях там като безмозъчно говедо. Не можах една дума да обеля дори.
— Тя все още е тук, Тейър. Спокойно можеше да е отишла при семейството си.
— Да, но не мога да съм сигурен какво точно означава това и важно ли е. Толкова е студена. Толкова учтива. Никога не е била такава.
— Поне продължава да пази дома ти.
— Това трябва ли да означава нещо?
Роджър сви рамене:
— Доста жени показват недоволството си със студена баня и отвратителна храна.
— Още не сме яли — пошегува се Тейър малко отпаднало.
— Вярно, но не смятам, че е способна да използва този номер. — Роджър въздъхна отново и погледна приятеля си с искрена симпатия. — Истинският проблем вероятно те очаква в спалнята.
Тейър изръмжа и се потопи до раменете във водата.
— И аз от това се страхувам. Ще е така покорна и любезна, както и когато ни посрещна. Пази Боже, това ще е повече, отколкото мога да понеса — прошепна той. Самата мисъл му свиваше сърцето.
— Тогава говори бе, човек. Кажи й всичко.
— Дори това да ме накара да изглеждам като побесняло магаре?
— Да, даже и така да е. Не виждам никакъв друг начин.
— И аз не виждам — въздъхна тежко Тейър, понеже перспективата го смразяваше.
Въпреки това той се вкопчваше в надеждата да се намери и друг изход. Случката в градината го бе накарала да се почувства завършен идиот. Знаеше, че е оскърбил Гита, но все още се надяваше, че тя ще размисли върху това, което се случи, ще разбере причините и ще забрави. Съзнаваше, че трябва по някакъв начин да се оневини в очите й, но му се искаше това да стане, без да се преразглежда срамната случка.
Мисълта, че Гита ще легне в леглото им, подтиквана само от задължението си на съпруга, му причиняваше агония. Отхвърли тази мисъл, защото не искаше да повярва, че обидата, която й бе нанесъл, е достатъчна да убие страстта й. Нуждаеше се толкова много от нея! Беше му станала необходима като дишането.
— Хайде, приятелю — настоя внимателно Роджър, докато се изсушаваше, — излизай или целият ще се сбръчкаш.
— Чувствам се така, сякаш ще ме изправят на ешафода — промълви Тейър, като пристъпи извън ваната, за да се избърше.
— Понякога опитите да се сдобриш с една дама са наистина много мъчителни.
— Има толкова много начини да сгрешиш!
— Тъжно, но вярно. — Роджър се облече и се отправи към вратата. — Разчитай на подкрепата ми по време на вечерята, но сега ми се иска да видя Маргарет.
Тейър го сграбчи за ръката и предупреди:
— Не си играй игрички с това момиче!
— Няма никакви игри — отвърна Роджър, усмихвайки се леко.
Тейър долови истината в думите на приятеля си и освободи ръката му.
— Тогава ти желая успех.
Въздъхна, като наблюдаваше Роджър да излиза. Беше доволен за приятеля си и се надяваше, че той ще намери утехата, за която копнееше сърцето му. И все пак, изглеждаше му нечестно съдбата да изправя пред очите му една разцъфтяваща любов, когато бракът му се рушеше и пълният му крах се мержелееше на хоризонта. Докато Гита ставаше все по-студена и студена към него, трябваше да наблюдава как отношенията между Роджър и Маргарет се задълбочават. Това бе наказание, за което не бе уверен, че ще има сили да понесе. Потръпвайки от тези мисли, той се приготви да се изправи пред съпругата си.