Гита се облече за предстоящата вечеря и седна пред Една да й подреди косата.
— Виждала ли си Маргарет?
Една не отговори и тя настоя:
— Е?
— Със сър Роджър е, милейди — отвърна накрая Една с видима неохота.
Гита се усмихна накриво и попита:
— Заради моите проблеми ли не искаше да ми отговориш? — Въздъхна, като видя как Една се изчерви. — Няма нищо. Радвам се за Маргарет. Кажи ми, смяташ ли, че намеренията на сър Роджър са почтени?
— О, да, така мисля. Може да се прочете в очите му.
— Хубаво. Той е добър човек. Нашата Маргарет заслужава най-доброто. Предполагам, че не ми е казала нищо заради моите проблеми, за да не изглежда злорада. Истина е, че малко й завиждам, но тя трябва да знае, че няма нужда да страни и да крие щастието си. Тя ми е като сестра. Мога само да споделям радостта й.
— Както тя споделя вашата болка, милейди. — Една срещна погледа на Гита в огледалото и каза: — Не искам да ставам нахална.
Гита се усмихна на момичето, докато то правеше последните поправки в прическата й, и я подразни:
— А има ли случай, когато не си била?
— Добре, знам, че съм много нахална, но искам да говоря за вас и вашия съпруг.
— Говори тогава. Не съм толкова самонадеяна и не мисля, че знам всичко, а ти нищо. При един толкова сериозен проблем всеки съвет е добре дошъл.
— Мъжете са странни същества.
— Нищо ново, Една.
— Момент, милейди, не съм свършила. Мъжете може да знаят, че са сгрешили, но извинението за тях е трудно. Колкото по-горд е мъжът, толкова по го задушават думите. Той може да знае в сърцето и душата си, че думите трябва да бъдат казани, но те пак се затъкват в гърлото му.
— Трябва да получа това извинение, Една — изрече тя с тиха решителност, не позволявайки на никакви доводи да променят мнението й.
— Разбирам. Да, разбирам и съм съгласна. Права сте да го искате. Оставете мъжа да си мисли, че ще понесе наказание за нанесена обида, и той ще побеснее, без да се замисля над нищо. Но извинението може да не е така директно или така благозвучно, както ви се иска. Някои мъже нямат усет към ласкавите думи. Ако не слушате търпеливо и внимателно, може даже да го пропуснете. Да обясняват защо са постъпили така, както са постъпили? Никога няма да стане. Та те може и сами да не разбират подбудите си.
— Да, чудила съм се дали Тейър е наясно със себе си, или не — промълви Гита.
— Изглежда мъжете не се замислят особено над причините за действията си. Ако някоя постъпка е направила един мъж да изглежда глупак, той никога не би се вглеждал твърде надълбоко в нея, а това прави извинението още по-трудно. Мъжът желае неща от този род да се изтрият от съзнанието и от паметта му. Ако се извини, ще го направи просто и бързо. Никой мъж не обича да скършва гордостта си.
— А Тейър е горд, нали.
— Да, милейди. По свой начин той е много горд. И не е особено изкусен в словото, ако мога така да се изразя.
— Можеш, защото е истина.
— Но сърцето му е вярно. Ако е сгрешил, знае го добре. Сигурна съм, че ще се опита да поднесе своите извинения, но ми се струва, че ще е необходимо много чувствително ухо, за да ги чуе.
— Изключително остро ухо — съгласи се Гита. — Стига, разбира се, милордът да не е стимулиран в красноречието си.
Една се намръщи объркана:
— Какво означава това?
— Едно нещо съм научила със сигурност за мъжете. Някои се нуждаят от силата на гнева, за да развържат езиците си. Онова, което не могат да изразят в спокойни и тихи моменти, могат да изреват и изкрещят, без да се замислят.
Една започна да се усмихва и Гита й отвърна:
— Човек трябва да поднесе искра към огнивото.
— Само внимавайте, едва ли бихте искали да се получи твърде буен огън.
— О, Тейър никога няма да ме нарани. Познава много добре силата си. Може да изпочупи всичко наоколо, но мен няма да удари.
— По-скоро би откъснал главата си.
— Да, така е. Независимо колко силен е гневът му, никога не забравя, че аз съм слаба и крехка. — Гита стана и се огледа. — Така че, Една, ако чуеш буйни крясъци от стаите, не обръщай внимание — предвидени са. Ще получа тези думи на извинение, даже ако трябва да оглушея — зарече се тя, после двете с Една се засмяха.
Гита желаеше да се чувства толкова смела, колкото звучаха думите й. Действително мислеше, че най-добрият начин да го накара да говори, е да предизвика и да пусне на воля впечатляващия му гняв. Повече я тревожеше онова, което може да чуе. Все пак е бил в обсега на лейди Елизабет повече от месец.
— Милейди? — обади се Една, когато Гита тръгна към вратата.
— Още съвети? — попита Гита, леко усмихната.