— Да. Не му позволявайте в гнева си да ви дърпа или разтърсва. Няма да е разумно във вашето състояние.
— Моето състояние? — изрече Гита спокойно, сигурна, че Една ще потвърди факта, който тя самата бе започнала силно да подозира.
— Бебето, което носите. Знаехте, нали?
— Подозирах. Сигурна ли си? — прошепна тя и положи ръце на корема си.
— Да, пропуснахте три пъти месечния си цикъл, даже четири. Страдахте от обичайните за бременните сутрешни неразположения, макар и не много силни, а пък и тялото ви започна да се променя. Няма никакви съмнения, че носите детето на негова светлост.
— Разбираш ли ги тези неща?
— Ами… горе-долу.
— Има ли нещо, което не трябва да правя? — Оказа се непосилно да спре изчервяването си и това по-добре от всичко подсказа на Една, кои „неща“ имаше предвид.
Самата Една се поизчерви малко, докато й отговаряше.
— Не. Само не трябва да се изморявате много или да водите нередовен живот. Не е най-доброто време за това, нали?
— Уви, Една, така е — призна Гита и се запъти към големия салон.
Фактът, че е бременна, силно обърка чувствата й. Обичаше Тейър, обичаше го толкова силно, че чак се плашеше понякога. Затова се гордееше, че носи детето му. Но на първо време се налагаше да крие това чувство. Първо трябваше да изчисти недоверието, което лежеше между тях, а и се страхуваше от посоката, по която щяха да поемат нещата, ако това не се свършеше. Разочарованието й щеше да се задълбочи. Студенината, която сега само демонстрираше пред него, щеше да се превърне в истински лед, а не просто оръдие, с което да го изкара от равновесие и да предизвика обяснението му. Очертаващият се разрив между тях в крайна сметка щеше да е ужасен и за детето.
— Гита.
Изненадана посред най-мрачните й мисли, тя ахна, после забеляза Маргарет.
— Ох, стресна ме. Какво се спотайваш тука? — попита тя, когато Маргарет излезе от сенчестите ниши под стълбите.
— Исках да говоря с теб, преди да се присъединим към мъжете.
— Удивително как семейните проблеми развързват хорските езици — измърмори Гита.
Маргарет не й обърна внимание.
— Знам какво си намислила. Трябва ли да го разгневяваш?
— Да, аз… Трябва.
— О, Гита, това не ми харесва.
— Това ще го накара да се изприказва. Единствено то е важно.
— Сигурна ли си, че ще искаш да чуеш всичко, което може да ти каже?
— В нищо не съм сигурна, но ще го направя. Знам какво те тревожи, защото и аз споделям същото съмнение. Оставих съпруга си сам, в ръцете на една усойница, която при това не криеше, че го желае. Съвсем лесно е било да се поддаде отново на очарованието й. Мисля, че мога да му простя това.
— Сигурна ли си?
— Да. Знаех какво може да се случи, още когато си заминавах.
— Тогава защо си тръгна?
— Смяташ ли наистина, че можехме да разрешим проблемите си в двора? Между клюките, интригите и заговорите?
Маргарет въздъхна тежко и поклати глава:
— Не. Разбира се, че не.
— Освен това раната ми беше твърде прясна. Определено се нуждаех от време, за да се излекувам поне малко. В болката си щях да го отблъсна от себе си, а тогава спокойно вече можеше да си намери друга, което пък само щеше да задълбочи пропастта между нас.
— Не мога да повярвам, че Тейър би престъпил клетвите си. Той е почтен човек.
— Много е почтен, да. Веднъж ми каза, че няма да си вземе любовница, докато аз не си взема любовник или докато не го изхвърля от леглото си. — Кимна, когато Маргарет направи недоверчива гримаса. — Напълно е възможно да е приел моето заминаване като знак, че го изхвърлям от леглото си.
Маргарет се премести, за да застане до братовчедка си, и взе ръцете й в своите.
— Това не означава, че го е направил.
— Вярно, но той е човек със силни страсти. — Усмихна се слабо, като видя, че Маргарет се изчерви. — След битка е много разгорещен, а кралят едва ли е позволил мечът му да ръждяса. Тогава търси доказателство, че е оцелял. Предполагам, че за един мъж няма по-добро средство от това да легне с жена, нещо, което радва всички мъжки сетива. Освен това Тейър е прекарал доста нощи в самотно легло.
— Ти също — прекъсна я Маргарет и бледността й отново се смени с червенина.
— Да, затова бих предпочела да не мисля, че всеки път, когато ще сме разделени, той ще си намира по някоя. Или пък… след като сме се карали. И все пак, смятам, че мога да го разбера — поне този път. Не говорим за някакво малко сдърпване — въздъхна тя. — Само се моля да не е била лейди Елизабет.
— Заради това, което някога е било между тях?
— Заради това, което още може да е между тях. Никога не е казвал, че не я обича — само, че я избягва.