Маргарет енергично разтърси глава.
— Не, не е възможно да обича жена като нея. Не и които има теб!
— Стига! Знаеш, че сърцето не може да бъде управлявано. То има свои неведоми пътища.
— Тогава е кръгъл глупак! — Маргарет скръсти ръце под гърдите си и закима с глава.
— Не е невъзможно. — Размениха си бързи усмивки, после отново станаха сериозни. — Наистина бих искала да знам със сигурност дали я обича още. Няма значение колко ще ме заболи.
— Е, да, нали тогава ще знаеш къде стоиш и с какво трябва да се бориш?
Гита кимна утвърдително и протегна ръце в жест, който напълно издаваше безпомощността й.
— В момента не зная дали тя наистина стои между нас, или просто позволих на страховете ми да ме ръководят.
— Все още не съм сигурна, че съм съгласна с начина ти на действие. Но знам, че нещо трябва да се направи. Бракът е съюз, който не бива да се руши лекомислено, а и вие сте си дали дума. Струва си да се бориш за него.
— Да. А има и друга причина да се оправи това положение, и то бързо — очаквам дете.
Маргарет ахна, очите й се разшириха и се спряха на корема й.
— Сигурна ли си?
— Подозирах го, а Една току-що потвърди, че е точно така.
Маргарет прегърна силно Гита, после отстъпи назад. Радостта й се смени със загриженост.
— Гита, тогава не трябва да му позволяваш да се кара теб!
— Вярно, че когато е разгневен, е страшен, но повярвай ми, няма да ме нарани. За разлика от някои мъже той знае силата на ръцете си, затова много внимава, когато замахва. Може да ме наскърби малко, но никога няма да ме удари. Казвала съм го и преди, Маргарет. Трябва да приемеш, че го познавам най-добре. — Можеше да прочете по лицето на Маргарет, че не е напълно убедена в твърдения та й.
— Не знам откъде намираш куража даже да мислиш за такова нещо — въздъхна Маргарет, като се отправиха към големия салон. — Може би той ще е толкова разкаян, че няма да се наложи да прибягваш до този похват.
Гита се засмя и хвана приятелката си под ръка:
— Виновен или не, Тейър винаги може да бъде вбесен, ако го предизвикаш достатъчно.
Като видя Гита и Маргарет да влизат, Тейър се стегна вътрешно за изпитанието, което знаеше, че му предстои. Закле се да не се поддава на буйния си нрав. Всъщност имаше основания да се сърдят на него, а не той на някого. Въпреки всичко, когато тя го поздрави по същия учтив и сдържан начин, по който поздрави и Роджър, разбра, че волята да сдържа темперамента си може да се окаже недостатъчна.
Внезапно осъзна, че му говори по същия начин, както на ласкателите в двора — с учтива неангажираност, която го накара да заскърца със зъби. Никакъв намек за съпружеска интимност. Не беше обръщал много внимание преди, но когато си беше отишла, осъзна, че горчиво му липсва. Наблюдаваше я предпазливо, докато заемаха местата си и им сервираха, и не видя надежда за скорошно възстановяване на нормалните им отношения.
След няколко минути на неловка тишина, нарушавана само от случайния звън от приборите, той се престраши и я заговори:
— Свършили сте много работа.
— Да, но все още има какво да се прави — отпи тя солидна глътка вино.
— Службата ми при моя суверен приключи. Сега съм тук и мога да помагам.
— Както желаете. — Не се изненада, когато видя как пръстите му, почиващи върху масата, се свиха в юмрук.
За да отклони вниманието си и да поохлади надигащия се в него гняв, той се обърна към Маргарет:
— Радвам се да видя, че си се възстановила от болестта.
Учуди се защо Маргарет изглежда толкова нервна.
— Благодаря, милорд. В лицето на Джанет имах много веща болногледачка.
Той се възползва от обстоятелството, че не знае коя е Джанет, и накара Маргарет да говори още няколко минути. Успокои се достатъчно, но мислите му продължаваха да са концентрирани върху сдържаната му съпруга. Отчаяно се опитваше да открие нова тема за разговор с нея. Преди това не беше трудно, защото, както осъзнаваше сега, именно Гита бе тази, която поддържаше разговорите приятни и неусетно го освобождаваше от обичайната му неловкост и сдържаност. Сега беше оставен да се справя сам с тези неща, което определено се оказа доста трудно.
— Някакви проблеми? — изруга се наум за несполучливия ход.
— Никакви. Още вино, съпруже?
Кимна любезно с глава и се загледа в нея, докато даваше знак на пажа да допълни чашата му. Всичко беше нарочно. Даже когато го правеше просто от вежливост, винаги се беше справяла с разговорите по-добре от него. Сега го беше изоставила в дебрите на словесната джунгла. В него започна да се надига раздразнение, което си заповяда да потисне.
Гита наблюдаваше Тейър в моментите, когато можеше да го прави незабелязано и видя признаците на гнева, които храбро се опитваше да потисне. Интересуваха я обаче другите чувства, които можеше да се отгатнат от изражението му. Имаше отсянка на несигурност, дори страх в красивите кафяви очи. Чудеше се дали споделя нейното опасение, че раната, която й бе нанесъл, няма да може да зарасте и е възможно да се разруши нещо, започнало така многообещаващо. Виждаше и вина. Това я радваше, стига, разбира се, да е вина заради поведението му в градината, а не за някоя простъпка след това.