Развълнувана от тези думи, Гита се обърна и го погледна. Изглеждаше съвсем като малко момченце, което посяга предпазливо към някакъв сладкиш и се страхува да не го пернат през пръстите. Не знаеше как да му каже, че чак такава боязливост не е необходима.
— Е, трябва много да си изгладнял тогава — прошепна тя, изчервявайки се от неприличните си мисли.
— Гита? — Нежно я притегли в ръцете си и изстена, като не усети съпротива. — Гита… — прошепна той и я целуна.
Все още в прегръдките на Тейър, Гита се усмихна. Той започна да се съблича. Дрехите му отлитаха с учудваща скорост. За толкова едър мъж се движеше със зашеметяваща бързина. Любиха се като обезумели. Прекалено дълго бяха жадували един за друг, за да могат да го направят бавно и изтънчено. Чувстваше се леко изморена, но беше твърде задоволена, твърде щастлива, за да обръща внимание на това.
Тейър дълго я държа в прегръдките си, заровил лице в косите й. Огънят в нея все още гореше. Тя все така страстно го желаеше.
— Ах, Гита! — промърмори той с не съвсем овладян глас. — Опасявах се, че може да се държиш студено и тук.
— Не. — Лениво прокара пръсти по червеникавите къдрици на гърдите му. — Макар че, ако не беше казал всичко, което трябваше да кажеш, можех да помисля и за това. Мислила съм през цялото време, докато бяхме разделени. Чувствах, че разбирам всичко, но нещата трябваше да бъдат казани. В противен случай раната ми щеше да загнои и да ме разяде. Трябваше да поговорим, преди да можем да отхвърлим всичко зад себе си.
— Да. А аз се надявах просто спокойно да забравим и да не се връщаме отново на въпроса.
— Точно от това се страхувах. — Изчерви се при спомена за начина, по който го манипулираше.
Изучавайки зачервеното й лице, той се опитваше да открие потвърждение на опасенията си:
— И гневът развърза езика ми.
— Бях забелязала, че става така.
Той бавно се премести така, че да остане притисната под него. Очите му се присвиха, когато разпознаха проблясъка на вина в прекрасните й очи.
— Нарочно ме докара до полуда.
— Чакай, Тейър… — опита се да отрече, но не намери сили.
— Нарочно беше. — Той поклати убедено глава. — Не помисли ли, че мога да се разгневя прекалено силно?
— Знаех, че никога няма да ме удариш.
Увереността, с която изрече тези думи, дълбоко го трогна.
— Едва не го направих.
— „Едва“ не причинява болка.
— Може ли някой мъж някога да се почувства свободен от жените и техните уловки? — въздъхна той и положи глава на гърдите й.
— Горките мъже! — Усмихна се леко на опита му да я подразни. — Трябваше да поговорим по въпроса.
— Да, трябваше. — Обви с пръсти върха на гърдата й и впери поглед във втвърдяващото се зърно.
— Къде те раниха? Не открих нищо ново, но може да съм пропуснала?
— Не са ме ранявали. — Той обърна глава и повтори действието върху другата гърда.
— Какво? — Тя се втренчи в него, неспособна да проговори известно време. — И смееш да се оплакваш от женските хитрини?
— Добре де, припомних си как се отнасяше с мен първия път, когато ме раниха. Надявах се да изтръгна поне малко съчувствие от теб. Желаех да разруша стената, която бе издигнала помежду ни — или поне да я пропукам.
— Това беше само една малка стеничка и не се предвиждаше да трае дълго. — Изстена от удоволствие, когато той плъзна езика си по върховете на гърдите й.
— Всяка нощ се опитвах да си припомня вкуса ти. Сладка. Нежна. Коприна и мед по езика ми.
Тя зарови пръстите си в косата му и го стисна още по-здраво, когато започна да играе с езика си по втвърдените й зърна.
— Отново? Толкова скоро?
— Да, но този път бавно. Искам да ти се наслаждавам глътка по глътка, като на истинско добро вино.
Тя извика и потръпна, когато пое зърното й в устата си и го подръпна сладострастно. Докосваше едва-едва кожата й, докато любеше гърдите й. После успокояваше настръхналата й кожа с кръгообразни милувки на езика си. Започна да суче лениво и тя застена. Той се наслади първо на едната, после на другата гърда, като през цялото време галеше тялото й, разгаряше огъня на желанието й.
— Като вино ли съм?
— Най-доброто, което съм вкусвал. Несравнимо!
— Какво ласкателство!