Той обгърна с две ръце талията й и се намръщи леко.
— Струва ми се, че си сложила някой и друг килограм.
— Не ти се струва, а направо си е така.
— Мързелувала си нощем — подкачи я той, после я целуна по стомаха, но спря, като видя, че не е плосък, както преди.
Страстта на Гита започна да отлита, докато се подготвяше да съобщи на Тейър за предстоящото бащинство.
— Напротив, проблемът е там, че може би съм била прекалено заета.
— Какво искаш да кажеш? — Той леко притисна пръсти в корема й и го намери странно твърд.
Гита се усмихна и реши, че няма нищо романтично в начина, по който един мъж опипва корема ти, опитвайки се да проумее какво точно се е променило.
— Внимавай — провлече тя, — сигурно не искаш да го натъртиш. Или нея.
— Него? Нея? — Тейър седна бавно, погледът му беше втренчен в корема й. — Носиш дете?
— Да. — Опита се безуспешно да скрие колко я досмеша на реакцията му.
— Ще бъда баща?
— Ти си баща.
— Да, но не бях там, когато Бек се роди.
— Къде отиваш? — попита тя, когато той скочи от леглото и наметна халата си.
— По дяволите, жено, трябва да кажа на някого! — извика той и изскочи от стаята.
— Надявам се горкият Роджър да е буден! — изкикоти се тя, когато вратата се затръшна след Тейър.
После и тя се измъкна от леглото. Заслуша се в бързите стъпки на Тейър по коридора.
— Нахлу в спалнята на Роджър и го разтърси здравата:
— Не е време да спиш!
Роджър се изправи рязко:
— Какво има? Беда ли?
— Не! — Тейър продължи да разтърсва възбудено объркания си приятел. — Ще ставам баща!
— Че ти си. — Роджър погледна приятеля си малко предпазливо.
— Имам предвид — от Гита. Гита ще ми роди дете! — Тейър се чудеше как тялото му не се е разкъсало от силата на чувствата, породени от перспективата да имат дете с Гита.
— Поздравления! — ухили се Роджър. Сега вече си обясни странното поведение на Тейър, което му се стори много забавно. — Кога?
Тейър премигна и се втренчи неразбиращо в Роджър.
— Какво кога?
— Кога трябва да се роди детето?
— Господи! — Тейър се плясна по челото. — Забравих да попитам.
Втурна се навън, напълно безразличен към смеха, който се разнесе след него.
Гита използва краткото време, през което беше сама, за да се освежи и преоблече. Тъкмо си наливаше чаша вино, когато Тейър влетя в стаята. Макар че силно се забавляваше от неговата отнесеност, тя се опита да не го показва.
— Кога? — Тейър се запита дали за нея е полезно да става от леглото, после забрави това.
— Кога какво, Тейър?
— Кога трябва да се роди бебето?
— А, ами след около пет месеца — разсмя се тя, когато той отново изхвърча от стаята.
Втурна се в стаята на Роджър и обяви:
— След пет месеца. — После изпъшка и се отпусна тежко на леглото му. — По дяволите, пет месеца. Ще остарея от притеснения, докато чакам.
— Повечето мъже чакат цели девет месеца. — Роджър се изсмя на ужасеното изражение върху лицето на Тейър.
— Да му се не види! Мислиш ли, че не е пресметнала правилно?
— О, не, не! Просто вече са минали четири месеца, това е всичко. Половината ти чакане е свършило. Радвай се на това.
— Да, разбира се. — Сети се изведнъж какво правеше тя последния път, когато я видя, и скочи на крака. — Тя трябва да си почива!
— Жените са по-силни, отколкото изглеждат. Не трябва да се щадят чак толкова, даже когато носят дете.
— Може би. — Тейър не беше сигурен дали е съгласен с това и тръгна да излиза. — Трябва да науча повече за това.
— Всичко между тебе и Гита уредено ли е? — попита Роджър точно преди вратата да се затвори зад Тейър.
— Да. Било, каквото било. Лек сън, Роджър… Имена — измърмори той, докато се прибираше в собствената си спалня. — Трябва да помисля за някои имена.
Гита посрещна рязкото влизане на Тейър с лека усмивка. Отпиваше от виното си, докато го наблюдаваше как кръстосва из стаята, мърморейки нещо. Когато му каза, че ще става баща, очакваше нежна сцена, но отнесеното му удивление я зарадва не по-малко. Сега обаче започваше да се чуди дали не е изтълкувала погрешно това удивление. Едно силно объркване също би могло да бъде причина за реакцията му, защото в момента той не изглеждаше ни най-малко щастлив.
— Да не би новината ми да те разстройва? — беше принудена да го попита накрая тя.
— Да ме разстройва ли? — Той бързо се извърна да я погледне. — Не, не. Разбира се, че не! Трябва да седнеш. — Вдигна я на ръце и я понесе към леглото.
Усмихвайки се от облекчение и удоволствие, тя промълви:
— Съвсем здрава съм, Тейър. Даже сутрешното ми неразположение отминава.
— Неразположение? — погледна я той ужасен. — Ти си била болна?