Тя го целуна по бузата.
— В началото всяка жена страда от гадене. То минава. Моето отмина, а беше и много слабо.
— А, да, разбира се. Нещо не мисля много ясно. Но сега се чувстваш добре, нали?
— Много добре. Не е необходимо да ме пазиш така.
— Ще ми е трудно да не го правя. Можеш ли да усетиш нашето дете? — прошепна той и нежно положи ръката си на корема й.
— Само малко. Съмнявам се, че ще можеш да усетиш нещо.
— Чакай, къде смяташ да ходиш? — запита той, когато тя се надигна от мястото си.
— Да си оставя чашата. Вече изпих виното.
Той я постави на леглото, взе чашата и каза:
— Аз ще го направя. Ти си легни.
Едва се отпусна на мястото си и той вече беше при нея. Зави я и донагласи одеялата. После си легна и безкрайно внимателно я взе в ръцете си. Гита започна да се тревожи за предстоящите пет месеца. След като мина доста време и той не предприе нищо, й стана ясно, че един от начините, по които щеше да я пази, бе въздържанието. Напрегна се да измисли бързо нещо, за да го разубеди от тия му намерения.
Тейър погледна надолу към нея и я попита:
— Как се почувства, като разбра за детето?
— Очарована, макар че думата е много слаба. Едва днес се уверих. Една го потвърди. Аз само бях започнала да подозирам.
— Баща. — Той се засмя доволно. — Боже Господи, трудно ми е да повярвам! И все пак е толкова възхитително!
— Ти вече си баща. Бек е твой син.
Той поглади косата й и я целуна по челото.
— Безпокоиш се, че ще се отвърна от него? Недей. Той ми е син. Не мога да забравя това, нито пък искам. Но то е друго. Майката на Бек ми донесе повече страдание, отколкото радост. Тя не искаше детето. Опита се да го убие още в първите минути, след като го роди. Не знаех нищо нито за бременността й, нито за раждането. А за това дете ще споделям всичко. Обичам Бек и той го знае. Знае, че ще направя всичко, за да му осигуря бъдеще и състояние. Винаги и навсякъде ще го наричам мой син, както всъщност съм и правил досега. Той знае, че не може да ме наследи. Макар че е млад, разбира предразсъдъците срещу незаконородените. Знае, че много малко от тях ги признават открито, дори когато ги отглеждат бащите им. Като познава най-лошото, разбира колко добре е при мен. Единствената горчивина, която може да изпитва, е заради майка си. И ти я намаляваш чрез грижите си за него.
— Бих искала да вярвам, че между нас е възникнала някаква привързаност.
— Но това е така. Досега никога не ме беше оставял. Нито веднъж, откакто майка му го предаде на мен.
— И все пак дойде с мен — прошепна Гита, когато разбра какво точно иска да й каже.
— Да. Дойде и дори не поиска разрешение. Това е добре. Направих всичко възможно да не го настройвам срещу майка му. Но все пак исках да знае каква е, да не я въздига на пиедестал, за да не бъде наранен. Фактът, че така силно се привърза към теб, ми показва, че не държи особено на нея.
— Чувал е не много хубави неща за родната си майка. И ще продължава да чува. Това не може да се избегне. Но е умно и справедливо момче. Искаше да се увери сам в това.
— Така ли? Говорил ли е с нея?
— Не точно. Наблюдаваше я. Следваше я. Така е разбрал за кроежите й спрямо мен.
Тейър въздъхна, изпълнен със симпатия към сина си.
— Много мъчителен урок за едно момче. Момчетата нямат много общо с майките си освен в най-крехката си възраст, но никой не желае да открие нещо лошо за тях.
— Не мисля, че е настроен срещу нея. Не е изпълнен с горчивина, макар че не говори много за това.
— Добре, може би трябва да поговоря с него.
— Няма да му навреди.
— Не, няма. Може би е трябвало да му поговоря по-рано. Гита, имаме ли акушерка под ръка?
— Да, Джанет. Също и Една, която, макар че е млада, не е съвсем невежа. — Тя леко се наклони към него по един, както й се струваше, много възбуждащ и чувствен начин. — Джанет е много добра лечителка и има практика в поддържането на чистота.
Той кимна и прехапа език. Явно бе, че полага големи усилия да не я придърпа по-плътно до себе си.
— Това ме успокоява донякъде. Трябва да поспиш малко.
Тя му хвърли бърз поглед и видя, че е затворил очи. Очевидно намекът й не бе приет. Като търкаше бузата си по огненото руно на гърдите му, тя прокара ръка по гладкия му крак.
— Можем да помислим за имената утре — рече той и се намръщи на издайническата дрезгавина в гласа си, а после сложи ръцете си върху нейните, за да спре изкусителната й ласка.
Гита завъртя език по гладкото кафяво зърно, което веднага се втвърди. Тялото на Тейър трепна леко. Вече не се съмняваше в нейните намерения, но се опита да ги пренебрегне.
— Също и момичешки имена.
Гита се усмихна. Той явно се бореше със страстта, която се надигаше в него. Тя пое в устата си и другото зърно. От устните му се отрони въздишка на удоволствие.