— Да. А може би съм се страхувал да не оскърбя невинността ти. Смята се, че една дама трябва да се предпазва от неща, които подхранват първични страсти. И тъй като няма жив човек, който би те нарекъл по друг начин освен дама, това мнение сигурно е погрешно.
— Много погрешно. И ми се иска да мисля, че това, което изживяхме, е нещо повече от низки страсти.
— О, да. Много повече, малка моя. — Той разроши гъстата й коса. — Сигурна ли си, че не те нараних?
— Напълно сигурна.
— Толкова си миниатюрна и фина… — промълви той.
— И майка ми беше такава, а раждаше здрави и силни деца. Не трябва да трепериш над мен.
Едва сега Тейър се отдръпна леко и промърмори:
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Тя се опита безуспешно да прикрие една прозявка.
— Когато не съм толкова уморена, ще ти прочета една сериозна лекция за тия глупости.
— А защо не сега? — Той се засмя, когато Гита твърдо, макар и сънливо, поклати отрицателно глава. — Очаквам разтреперан събитието.
— Не се и съмнявам — изрече тя и затвори очи.
— А ще ме наричаш ли отново глупак?
Тя бавно отвори очи и се взря в него:
— Тейър, никога не бих те нарекла глупав. Това би било прекалено непочтително.
— Наистина — ухили й се той. — Тогава трябва да съм сънувал.
— Сигурно. — Тя отново притвори очи. — Тейър, добре съм. Ще си имаме здраво и хубаво бебе.
— Заспивай, Гита. Каквото и да ми разправяш, знам, че не е добре за теб да се изморяваш много.
— Още един въпрос. — Неприятно й беше да си спомня отново за случилото се в двора, но искаше да знае със сигурност. — Ти каза, че Денис е мъртъв?
— Да. Глупакът се върна точно преди да си тръгна. Понеже не се спуснах по дирите му веднага след инцидента, помислил, че е в безопасност. Предизвиках го на двубой. Беше честна битка и загуби. Макар и със закъснение, отмъстих за петното върху твоята чест. Това тревожи ли те?
Тя въздъхна със съжаление:
— Тревожи ме това, че опетнената чест изисква проливане на кръв, за да се изчисти. — Тя сви рамене. — Но такъв е обичаят, какво да се прави. — Мислеше и за Елизабет, най-виновната от всички за случилото се, но подозираше, че Тейър го знаеше, и затова не каза нищо.
— Стига приказки. Заспивай. Имаш нужда от почивка.
Въпреки че искаше да отхвърли опасенията му за нейното здраве, които знаеше, че се спотайват у него, беше твърде сънена, за да го направи.
— Не се страхувай за мен.
— Няма. Заспивай — излъга той.
Надяваше се, че не издава страховете си, които бяха изместили и отровили радостта му от новината за детето.
Милва косата й, докато тя заспа в ръцете му — единственото подходящо за нея място. Много отдавна не беше я приютявал в обятията си. Страхуваше се, че още дълго няма да изпита това щастие. Опита се да прогони всички мрачни мисли и се отдаде на насладата от усещането, че е близо до нея.
Но не след дълго страхът, че нещо лошо може да й се случи, отново се върна. Тревогата пропълзя в сърцето му.
Мисълта за детето, което тя носеше, го изпълваше с противоречиви чувства. Беше радостен, възхитен, но и изплашен. От една страна, благодареше на Бога за този дар. От друга — оплакваше плодовитостта на техния съюз. Нямаше търпение да поеме детето в ръцете си и едновременно с това му се искаше да не беше се зачевало.
Смъртта витаеше край детските легла и това не можеше да се отрече от никого. На твърде много кръстове над гробовете бе изписано „починал в люлката“. Смъртта отнемаше живота и на твърде много жени: селянки или благороднички, красиви или обикновени. Даже на силните и здравите. Даже Гита… Не довърши мисълта си, само я притисна още по-здраво към себе си и се усмихна слабо, когато в съня си тя произнесе името му.
Обгърна я с ръце, а после с цялото си тяло. Сякаш се опитваше да я предпази от опасност, каквато никой меч или зложелателство не би могло да представлява, макар че знаеше колко е глупаво. И все пак, ако дълбочината на желанията и нуждата на един мъж представляваха нещо, нямаше сила, която да я отнеме от него. Това също е глупаво, каза си той ядосано. Ярост или молитва — нищо не би могло да промени Божията воля. Всичко, което можеше да направи, бе да чака и да се надява, че ще е благосклонна към тях. Той знаеше, че мисълта за живот без Гита щеше да лиши от сън и почивка много от нощите му.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
— Чувствам се така, сякаш водя процесия — измърмори Гита и погледна през рамо четиримата тежко въоръжени мъже, които вървяха след нея.
Маргарет се изсмя и смигна на Бек, който се усмихваше широко.
— Тейър казва, че трябва да бъдеш пазена.