— Единственото място, където не ме следват по петите, май е гардеробът ми. Но няма да се изненадам, ако скоро, като го отворя, открия на вратата му някой постови. — Разглеждайки селото, през което минаваха, Гита въздъхна недоволно. — Мисля, че ги плашим с тази демонстрация на сила.
— Не. Поставяме ги нащрек, може би, но не ги плашим истински.
— Държат се на порядъчно разстояние от нас.
— Виждат, че си охранявана добре и с основание подозират, че има някаква причина за това. Не желаят да направят и най-малкото движение, което би могло да изглежда застрашително. И това е по-добре, отколкото да извършат нещо погрешно.
— Зная. Дразня се просто, защото цялата тази работа почва да ми омръзва. Не сме имали други проблеми с Пикни.
— Мислиш, че е изоставил коварните си планове?
— Кой знае.
— Докато някой не каже със сигурност, ще бъдеш охранявана. — Маргарет хвана под ръка приятелката си и я притегли към себе си. — Съмнявам се, че твоят лорд ще те пусне да се разхождаш без охрана, даже ако Пикни не беше вече заплаха.
— Освен това — Бек леко залюля ръката си, преплетена с ръката на Гита — татко казва, че сега трябва да защитават двама.
Гита поглади с ръка закръгления си корем.
— Не съм чак толкова едра все още.
Бек се изкикоти, после се загледа за момент в корема й.
— Как мислиш, дали ще си имам братче?
— Износването на това дете вкисна донякъде иначе ведрия ми характер. Така че, да. Очаквам да е мъжка рожба. — Тя смигна на развеселената Маргарет и погледна надолу към Бек. — Искаш брат, нали?
— Да, но татко казва да се моля за хубаво здраво бебе, независимо дали ще е момче или момиче. Така че… — той се намръщи на пълната млада жена, която им махаше от вратата на един хан. — Коя е тази?
— Нямам представа — измърмори Гита. — Сър Мерлиън, вие или някой от мъжете познавате ли тази жена? Може да дава знак на някой от вас.
— Не, нямаме нищо общо с нея. Ще отида да видя какво иска. — Той се запъти към жената, която нервно отстъпи крачка назад.
Гита се смръщи, докато наблюдаваше жената да разговаря с Мерлиън. Видя и как се помрачи изражението му. Имаше нещо познато в момичето и за момент си помисли, че я е виждала в двора, но не беше сигурна. Беше срещнала прекалено много хора там, за да запомни лицата на всички, а и в тази жена нямаше нищо запомнящо се, нищо, което да я отличава. Когато Мерлиън се върна, любопитството й бе силно изострено. Чувстваше и някакво необяснимо безпокойство.
— Какво иска? — запита Гита, когато свъсеният Мерлиън застана пред нея.
— Това е прислужницата на лейди Елизабет.
— На лейди Елизабет ли? Че какво ще прави тази жена тук?
— Изглежда е дошла да говори с теб. Смятала е да иде в Ривърфол утре сутринта, но ни е видяла и предлага да се срещнете веднага. Би искала да види и Бек.
— Каза ли защо?
— За да помоли за извинение.
В тона на Мерлиън се долавяше силно недоверие и Гита споделяше това усещане. Извинението не беше в стила на лейди Елизабет, Гита беше убедена в това. Но причината можеше да се крие в загрижеността за собствената й сигурност. Тейър беше казал, че я е отблъснал студено и лейди Елизабет може би се страхуваше, че е прозрял нейната роля в неуспялото изнасилване в двора. Денис бе платил за своето участие с живота си. Вероятно лейди Елизабет очакваше някакво наказание да сполети и самата нея.
За миг Гита се наслади на мисълта да откаже да се види с жената, да я остави да трепери в неизвестност какво би могъл да й стори Тейър. После погледна Бек. Трябваше да мисли и за момчето и да помни, че лейди Елизабет му е майка. Макар че се съмняваше дали съществува някаква връзка между двамата, Гита бе последният човек, който ще попречи на установяването й. Дори ако извинението не е искрено, а продиктувано от личен интерес вместо от разкаяние, щеше да е добре за момчето да чуе, че майка му го произнася.
— Тя има стая в хана, така ли?
— Да, прислужницата казва, че ще те заведе. Не ми харесва тая работа, милейди.
— Ех, и аз не умирам от желание да видя тази жена отново, но… — тя леко кимна към Бек — вероятно е най-добре да я изслушаме. Начинът, по който Мерлиън бързо погледна Бек, после нея с израз и на примирение, и на раздразнение, й подсказа, че разбира добре положението. — Хайде, какво лошо може да има в това да се срещнем с нея?
— Тя не иска да види никой друг, освен вас и момчето.
— Това не ме учудва. Не съм сигурна дали и аз бих искала такава многобройна и добре въоръжена публика за аудиенцията, ако трябва да се извинявам някому — усмихна се тя слабо. — Нито пък мисля, че можете да се поберете всички в една стая.