— Бих предпочел да дойде в Ривърфол и там да каже каквото има да казва.
— Виж какво, искам да приключа с всичко това. И — добави тя — определено предпочитам да я видя далеч от Ривърфол, възможно най-скоро. — Срещна погледа на Бек. — Съжалявам, Бек, но така се чувствам.
— Да, разбирам. Тя се държа подло с теб. — Погледна към Мерлиън. — Ако има някакъв проблем, аз ще съм с Гита, сър.
Мерлиън се усмихна:
— Вярно. Добре, милейди, идете. Аз и мъжете ще бъдем долу и няма да чакаме дълго.
— Нямам намерение да се застоявам. Нека мъжете изпият по една бира, сър Мерлиън. — Тя се усмихна. — Това може да компенсира част от неудобството, което може да са изпитали поради обстоятелството, че им се налага да вървят пешком. — Усмивката й стана още по-широка, когато той се разсмя.
Гита стисна ръката на Маргарет в прощален, ободрителен жест и се отправи към чакащата я прислужница. Чуваше мъжете да пристъпват след нея. Въпреки че нямаше да бъдат в непосредствена близост, тяхното присъствие в хана я караше да се чувства по-спокойна. Знаеше, че лейди Елизабет не е чак толкова глупава, за да се опита да я нарани отново, но й нямаше вяра. Стисна здраво ръката на Бек. Надяваше се да не се налага и този път момчето да се сблъска с тъмната страна от характера на майка си.
Гита влезе в хана с уплашената прислужница. По средата на стълбите се спря, за да погледне назад. Видът на мъжете, които нетърпеливо си поръчваха бира, й вдъхна увереност. Не виждаше начин лейди Елизабет да извърши нещо наистина непоправимо, но беше успокоително да знае, че ако й потрябва помощ, Мерлиън и хората му са наблизо. Спря, за да може прислужницата да отвори вратата, и усети как ръката на Бек я стисна по-здраво.
Пое дълбоко дъх, за да заглуши безпокойството си, и влезе в стаята. Лейди Елизабет беше толкова красива, колкото си я спомняше от кралския двор. Изглеждаше и точно толкова високомерна, не като жена, дошла да моли за прошка. Шумът на вратата, която се затвори след нея, накара Гита да почувства безпокойство.
— Виж ти — рече студено лейди Елизабет, като огледа набързо фигурата на Гита. — Той значи е още плодовит.
Гита разбра, че не извинението е целта на тази жена и попита:
— Какво точно искате, лейди Елизабет?
— Ами… всъщност, виждате ли, аз нищо не искам.
Разтревожена от израза на задоволство, пробягал по лицето на жената, Гита тъкмо се обърна, за да излязат, когато дочу някакъв тъп звук и Бек изведнъж се отпусна с цялата си тежест върху ръката й. Погледна към него и го видя проснат на пода, кръв се стичаше по лицето му. Ръката му безсилно се изплъзна от нейната. Отвори уста да изкрещи, но нечия мръсна длан я запуши и спря вика й. Започна да се бори, но ослепителна болка в главата изчерпа силите й. Последното нещо, което чу, преди мракът на безпаметността да я погълне, бе доволният смях на лейди Елизабет.
— Побързайте да я изнесете оттука — заповяда тя, грабна наметалото си и махна на прислужницата си да й помогне.
— Какво да правим с момчето? — попита мъжът, който метна Гита на рамото си.
— Остави го. Нейният ескорт няма да се забави да се качи тук. Трябва да сме изчезнали дотогава. — Побутвайки напред онемялата си прислужница, лейди Елизабет прескочи тялото на Бек и отвори вратата, за да улесни излизането на двамата мъже.
Мерлиън излезе от храстите и се запъти към хана с намерението да прекрати срещата между лейди Гита и лейди Елизабет, която според него продължаваше вече твърде дълго. Когато на входа срещна Роджър и Тейър, си каза, че трябва да е бил голям глупак изобщо да позволи тази среща да се състои.
— Къде е Гита? — попита Тейър, като влезе в хана и се огледа наоколо.
— В една от стаите горе — отвърна Мерлиън.
— Болна ли е?
— Не. Има среща с лейди Елизабет.
Гневът върху лицето на Тейър подсказа на Мерлиън, че е направил голяма грешка.
— Ти я пусна при тая змия?
— Жената се кълнеше, че иска да признае грешките си.
— Тя? Да се извини?
— Изглеждаше вероятно. Би могла да се страхува, че ще й отмъстиш и да търси помирение.
В това имаше някакъв смисъл, но недостатъчен, за да се успокои Тейър.
— Може би, но да я оставиш сама с тази подла лисица…
— Бек е с нея. Момчето… О, милостиви Боже!
Тейър се обърна, за да види какво разшири очите на Мерлиън и го накара да пребледнее и изпсува. С бяло като вар лице, цялото в петна от кръв, на стълбата, олюлявайки се, се появи Бек. Тейър се втурна към момчето, стигна точно навреме, за да го поеме, преди да се свлече в ръцете му. Седна на една грубовата пейка и залюля детето в скута си. Някой му подаде голяма влажна кърпа и той започна да бърше лицето му с треперещи ръце. Състоянието на Бек означаваше само едно — на Гита се е случило нещо лошо.