— Почти нищо, с изключение на тези двете — Тор посочи лейди Елизабет и разтрепераната й, обляна в сълзи прислужница.
— Настоявам да ме освободите веднага. — Лейди Елизабет се опита да поприведе в ред разбърканите си дрехи.
— Не си в положение да настояваш за каквото и да било — сряза я Тейър. — Какво търсите в земите ми?
— Отивах на гости у семейството си.
— Сама? Никаква охрана? Едно време лъжеше по-умело. Къде е Гита?
— Малката ти женичка? Откъде мога да знам къде се намира?
— Срещнала си се с нея. Сега на Бек му превързват главата, а Гита е изчезнала. Внимавай, Елизабет, не съм в настроение да търпя игричките ти. — Забеляза как по лицето й бързо прелетя изплашено изражение и разбра, че има силно оръжие срещу нея — тя наистина се страхуваше от него. — Отговаряй. Къде е Гита?
— Казах ти, не знам. Нападнаха ни в стаята, както си говорехме. Ограбиха ни. Ние с прислужницата ми успяхме да се освободим и да избягаме. Очевидно бандитите са взели жена ти. Вероятно скоро ще ти поискат откуп.
Тя нададе остър панически крясък, тъй като Тейър скочи, блъсна я към стената и я прикова към нея с ръка върху гърлото й.
— Сега ще ми кажеш истината!
— Тейър, как можеш да се държиш така с мен? Аз съм майка на сина ти!
— Майка ли? Ти не си никаква майка на Бек. Една истинска майка не би позволила да цапардосат с цепеница собственото й дете! Никоя майка няма да го остави кървящ на пода, без да се погрижи за него! Сега — кой отвлече Гита?
— Пикни. Чарлз Пикни и братовчед ти Робърт. Двама от техните хора я отведоха.
— Накъде?
— Към Сейтън Менър.
Знаеше, че сега тя ще му казва само истината затова махна ръката си от врата й. Уплаши се от желанието си да я стисне с всичката си сила. Тя се свлече на пода, борейки се за глътка въздух. Разтрепераната й прислужница се спусна да й помогне да се изправи на краката си. Когато стана, лейди Елизабет я отпрати. Тейър виждаше, че едновременно с дъха си, Елизабет възвръща и надменността си. Жената не беше достатъчно умна, за да прецени опасността, която я заплашваше.
— Той не може да отиде в Сейтън Менър. Аз държа мястото.
— Не и след като използват жена ти, за да отворят вратите и да разоръжат стражите. Когато хората там видят кой се намира в ръцете на Чарлз, ще се предадат без съпротива. Той ще трябва само да го охранява срещу теб.
— Как се оказа замесена в тази история?
— Срещнах Пикни на път за вкъщи след престоя си в кралския двор. Разказа ми плановете си и реших да му помогна, за да те накарам да ми платиш за това, че ме направи за смях. Ще спечеля и една добра сумичка от тази работа. Чарлз ми обеща дял от всичко, което съумее да изкопчи от теб.
— Значи смяташ, че това е обикновено отвличане за откуп? Очевидно Чарлз е по-голям измамник от тебе. Въвлякъл те е в заговор за убийство, жено. Откупът, който възнамерява да поиска, е моят живот.
— Е, всички ще си отидем един ден.
Говореше спокойно, но Тейър знаеше, че и това е преструвка. Истината се отразяваше в очите й, в искрицата страх, която се криеше там. Беше къде по-сложна игра, отколкото бе склонна да разиграва. Даже благородническият й произход и високият й сан нямаше да я спасят от сурово наказание, ако в резултат на нейните интриги някой умре.
— Е, твоето пътешествие може да започне значително по-рано, отколкото си предполагала — процеди той.
— Какво искаш да кажеш? — Лейди Елизабет хвърли предпазлив поглед към добре въоръжените мъже.
— Заведете я в Ривърфол, Тор, и я пазете добре — заповяда Тейър, като наблюдаваше безучастно как Тор грубо дръпна жената.
Опитвайки се безрезултатно да се освободи от здравата ръка на Тор, Елизабет погледна умолително Тейър.
— Не можеш да ми направиш това! Не можеш да ме задържаш като обикновен престъпник. Забравяш коя съм!
— Никога, милейди. Ще останеш в Ривърфол, докато всичко това не се уреди. Ако се върна със съпругата си, по живо, по здраво ще се прибереш в дома си. Ако Гита умре, ще те обеся! — Усмихна се студено, когато тя пребледня като смъртник. Последната капка кръв се оттече от лицето й.
— Ако не оживея да го сторя със собствените си ръце, подозирам, че няма да липсват кандидати да ме заместят.
— Не можеш! Аз съм майката на сина ти!
— Това няма да те спаси, ако Гита умре! А ако тя оживее и повикам семейството ти да те прибере, смятам, че ще е подходящият момент да им се каже за Бек.
— Да им се каже? Ти обеща! Никой не трябваше да знае! Не! — изкрещя тя, когато Тейър даде знак на Тор и той я повлече навън. — Трябва да ме изслушаш!
— Да се върна ли тук, милорд? — попита Тор.
— Не, чакайте ме в Ривърфол.