Обърна гръб на лейди Елизабет и на пискливите й молби. Погледна встрани и срещна очите на Бек. Момчето изглеждаше тъжно и малко отпуснато. Това му напомни, че да накаже справедливо лейди Елизабет в крайна сметка може да се окаже не толкова просто, колкото му се искаше. Поклати глава и реши да обмисли отново въпроса по-късно. Сега единственото нещо, което имаше значение, бе Гита и как да я върне в Ривърфол.
— Ето, изпий това. — Роджър му подаде голяма чаша с тъмна силна бира.
След като погълна на един дъх почти половината от питието, Тейър изтри уста с опакото на ръката си и въздъхна тежко.
— Да чакаме ли съобщение, или да потегляме след нея? — запита той Роджър и Мерлиън, които го наблюдаваха внимателно.
— Той я отвлече, за да идеш при него — отговори Роджър. — Знае, че ще направиш всичко, за да си я върнеш.
— Да. — Тейър кимна бавно, приемайки довода му. — Той очаква да долетя, да вдигна врява до небето и да го моля да ми я върне.
— И така, това ли ще направиш или ще чакаш да ти изпрати вест?
— Ще отида. Въоръжен и готов за двубой, макар честната борба да е нещо непознато за Пикни.
— Определено му е непозната, но разумно ли е да постъпваш така, както той иска?
— Какъв избор имам? Жена ми е в ръцете му.
— Той възнамерява да я омъжи за Робърт. Това означава, че няма да й навреди. Поне докато не извлече облагите от този брак.
— Можем ли да сме сигурни в това сега, Роджър? В утробата й расте моят наследник, а това може да провали всичките му планове. С този брак претенциите му добиват само малко повече законни основания. Да остави детето ми да се роди и да живее, за него би било по-голям риск, отколкото е склонен да поеме. Има само три възможни решения на проблема, които бебето поставя пред него. Може да изчака да се роди и да го убие. Може да се опита да го изтръгне от тялото на Гита сега, което вероятно ще убие и нея. Може наведнъж да убие и нея и детето.
Тейър изреждаше потресаващите възможности и не можеше да спре да трепери. Отпи отново голяма глътка пиво, но не му помогна. Страхът му беше твърде силен. Пикни държеше всичко, което му беше скъпо.
Сведе поглед към Бек и разбра, че това не е напълно вярно. Обичаше момчето. Бяха преживели заедно много неща. Нищо не би могло да измести Бек в сърцето му. Както Бек не би могъл да запълни празнината, която би останала, ако загуби Гита и нероденото им дете.
— Вярвам — каза Роджър, нарушавайки напрегнатото мълчание, — че Пикни ще избере първата от тия три възможности.
— Така ли? — запита го Тейър. — И защо?
— Защото е доказал, че го интересува само победата и пет пари не дава за никого. Единствената му цел е да заграби земята и състоянието ти. Не го е еня за нищо друго, даже и за последиците от действията му. Гита е само допълнителната печалба от победата му над теб. Затова тя ще има определена стойност за него, за известно време. Сега му е необходима, за да те накара да се предадеш и да не се бием с него. Ако те убие, както възнамерява, тя ще е единственият му щит срещу заплахата да си отмъстим.
Думите на Роджър звучаха напълно смислено и това събуди искрица надежда в душата на Тейър. Осигуряваха му и време, което би могло да му даде шанс да спаси Гита и да приключи със заплахите на Пикни веднъж завинаги. Още нямаше завършен план за действие, но не беше особено изненадан от това. Все още потресен от последните събития, просто не беше в състояние да начертае разумна стратегия.
— Ще се върнем в Ривърфол. На първо време ще действаме така, сякаш се готвим за сражение. — Тейър се насочи към вратата на хана, а хората му незабавно го последваха. — Ако не друго, поне копелето очаква точно това от нас. Така че ще вършим онова, което иска. После заминаваме за Сейтън Менър, скупчваме се пред стените и започваме да продираме земята с молби да ни върне Гита.
— А истинският ни план? — попита Роджър.
— Истинският ни план? — Тейър се засмя безрадостно. — Още не съществува. Моля се да можем да го съставим, преди да сме се разположили на лагер в полето пред Сейтън Менър.
В момента, в който Тейър стъпи във вътрешния двор на Ривърфол, разбра, че Тор е предупредил хората. Както и очакваха, той немногословно нареди всички да се въоръжат и без да губи повече време, се отправи към спалнята си, за да се приготви.
Уединението не му донесе нито успокоение, нито проясняване на мисълта. Навсякъде виждаше Гита. Втурна се навън да се подготви за битката, така че да избяга от стаята и от спомените, които събуждаха страхове. Трябваше да ги овладее.
След като се приготви, отиде в спалнята на Маргарет. Не беше изненадан, че намери Роджър при нея. В Ривърфол вече ги приемаха като двойка и се чудеха кога ще бъде сватбата. Интересът му обаче не беше насочен към двойката, която се сбогуваше по характерния за всички влюбени начин, а към Бек, когото Маргарет бе настанила в стаята си. Момчето бе дълбоко заспало на леглото й.