Тия размишления му помогнаха да възвърне малко спокойствието си. Съсредоточи се върху плановете, които хората му предлагаха и обсъждаха в момента. Крехката му увереност се поразклати, след като предложенията едно подир друго биваха отхвърляни като неподходящи. Най-голяма надежда предлагаше идеята на Тор. Идея, която той самият бе разглеждал и бе отхвърлил в един от малкото моменти на трезв размисъл след отвличането на Гита. За съжаление и Тор нямаше решение за една от очевидните слабости на този план. Как да се промъкнат в Сейтън Менър незабелязано? Никой от тях, макар че бяха живели известно време в имението, не можеше да се сети за вход, през който да може да се влезе, без да ги видят. Ако в Сейтън Менър имаше таен вход, вероятно само семейството, което го беше обитавало, знаеше за него и Уйлям бе отнесъл тайната в гроба.
Приемайки със съжаление, че планът ще трябва да се изработва на място и в движение, Тейър нареди да потеглят към Сейтън Менър. Спря се за момент, преди да се качи на коня си, а Мерлиън и Роджър застанаха от двете му страни. Гордостта му забраняваше да разкрива слабостта си пред тях, но знаеше, че дължи откровеност на двамата мъже.
— Роджър, наблюдавай ме внимателно — каза той тихо, докато ненужно проверяваше още веднъж седлото си.
— Нима не съм пазил винаги гърба ти?
— Нямам предвид да наблюдаваш гърба ми, а мен. Отблизо, Роджър. И ти също, Мерлиън.
Роджър се навъси и се взря настойчиво в Тейър:
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Намирам се на косъм от безразсъдството.
— Изглеждаш ми достатъчно спокоен и овладян — измърмори Мерлиън, като се качваше на коня си. — И имаш предостатъчно причини да си в особено настроение.
— Достатъчно причини или не — наблюдавайте ме. Това, което ме изгаря отвътре, може да доведе до смъртта на много хора. Здравият ми разум виси на много тънка и много изпъната нишка. Не е време да бъда ръководен от едно чувство, но то е така силно, че лесно може да ме заслепи. Давам ви правото да ми отнемете водачеството, ако започна да се отнасям с пренебрежение и арогантност към човешкия живот. Закълнете се, че няма да се оставите да ви водя сляпо, защото само Господ знае къде бих ви отвел този път. Мъжът трябва да е хладнокръвен и трезвомислещ, за да ръководи битка. Закълнете се — изиска той настоятелно, докато яхаше коня си.
— Кълна се — изрече Роджър, а след него и Мерлиън. — Но се моля да не се стига дотам.
— И аз се надявам, приятели мои. — Тейър пое дълбоко дъх, после се усмихна мрачно. — Има още едно нещо, което можете да направите за мен.
— Да? — извикаха двамата в един глас.
— Докато яздим към Сейтън Менър, напънете мозъците си да измислим начин как да се прокраднем незабелязано в проклетото място. Смятам, че в неочакваното ни появяване вътре се крие най-добрият ни шанс да излезем победители.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Гита бавно идваше на себе си, но се противопоставяше на това усещане, защото заедно с него идваше и болката. Остро пулсиращо туптене цепеше главата й. Груби и резки гласове проникваха през леката мъгла, която сякаш я обвиваше. Започна да усеща движението, защото всяко полюшване и спиране й причиняваше нова болка.
Отвори предпазливо очи, приемайки окончателно нежелания факт, че блаженото състояние на безпаметност няма да се върне. Отначало светлината като че ли засили главоболието и замъгли зрението й. Когато погледът й се проясни, се огледа и видя, че ръцете и краката й са завързани. Беше хвърлена в дъното на някаква кола в странната компания на чували и бъчви. Нямаше нужда да поглежда към небето и облаците, профучаващи бързо над нея, за да разбере, че колата се движи с голяма скорост — непрекъснатото друсане й подсказваше това.
Застави се да не обръща прекалено голямо внимание на болката и се намести по-удобно върху чувалите. Те омекотяваха донякъде тласъците и запазваха тялото й. Знаеше, че рязкото движение не е полезно за бебето. Вярно, хората казваха, че детето е на сигурно място в утробата на майка си и е необходимо голямо усилие, за да се изтръгне оттам, но тъй като не знаеше какво значи голямо усилие, гледаше да избягва възможните предпоставки за това.
Щом друсането понамаля, ужасното й главоболие също постихна. Гита свирепо проклинаше лейди Елизабет Бяха й поставили капан, а тя падна в него като слепец, яда си не спираше да праща лейди Елизабет по дяволите, макар да си мислеше, че да се пържи в ада, не е достатъчно наказание за нея. Горещо желаеше да измисли нещо по-жестоко от това. Надяваше се да има и някакъв резултат от проклятията й.