— Той може и да е, но моят съпруг. Рижия дявол, ще изпадне в убийствена ярост.
— Нека се ядосва. Ще е мъртъв много преди да може да направи нещо. Джон и аз няма за какво да се страхуваме от него.
— Няма, така ли? И кой казва, че той ще умре?
— Ами, Пикни е планирал…
— Плановете не винаги се развиват така, както човек иска. — Почти се усмихна, като видя как по физиономиите им постепенно пропълзя съмнение. — Един разумен човек би преценявал внимателно ходовете си.
— Какво искаш да кажеш? — сепна се Хенри.
— Имам предвид, че не е лошо да се обмисли какво да се направи, така че и двете страни да са доволни.
— Никой не може да направи така — изсумтя Джон с презрение.
— Нима? Пикни иска да ме закарате при него жива. Рижия дявол ме иска жива и бременна. Не виждам какво толкова трудно има да се съчетаят двете неща. Само малко повече находчивост. Припомнете си какво се говори за Рижия дявол — че обикновено печели битките. Какви битки е спечелил Пикни?
— Иди й помогни, Джон.
— Защо я слушаш? — изръмжа Джон, макар че вече се беше запътил към нея.
— Щото като за жена има достатъчно мозък в главата си.
Почти я пренесе близо до огъня и Гита реши да премълчи едно остро възражение на тази пренебрежителна забележка. Прехвърли мислите си върху нещо, значително по-важно. Трябваше да ги накара да я завържат по друг начин. Беше уверена, че отоците, които въжетата й причиняваха, бяха не само болезнени, но и вредни за здравето й. След като очевидно се страхуваха от Тейър, смяташе да използва тази им слабост в максимална степен.
— Вярваш ли на това, което казва? — попита Джон другаря си, докато се настаняваха край огъня.
— Да. Пикни си прави някои хубави сметчици, но да не забравяме срещу кого се изправя. Рижия дявол се е сражавал и с по-опасни мъже и е оцелявал. Освен това добре знаем, че Пикни от години се опитва да го убие, но той и досега е жив и здрав.
— Добре де, щом така мислиш, защо застанахме на страната на Пикни? — сопна се Джон.
— Парите са добри, глупако. Другият наследник не представлява никакъв проблем, въпреки името си и славата си на войн.
— Той е нищо в сравнение с Рижия дявол.
— Да, но Рижия дявол се бие честно. Пикни използва само коварство и подлост. Мислех, че това му дава шанс. — Хенри се намръщи на пленничката им. — Започвам да се чудя. Досега коварството не доведе Пикни доникъде. Рижия дявол може да се окаже достатъчно способен борец, за да се справи с всичко, което Пикни организира срещу него. А и самият той сигурно знае някой и друг номер и ще ги използва, когато го принудят.
— Добре, зарязваме ли всичко? Ще заобиколим ли този капан, преди да е щракнал зад нас?
— Не, не можем да постъпим така. Пикни ще ни вземе главите за тази измяна. Хванали сме се на хорото, ще го играем. Можем само да се погрижим жената на Рижия дявол да не пострада в ръцете ни.
— Но ние я отвлякохме! — Джон почти изкрещя думите със страх, сковаващ гласа му.
— Пикни ни заповяда. Ние сме само слуги, войници. Това може да ни спаси. Той ще удари по Пикни и онова глупаво момче Робърт, а не по незначителни личности като нас. И ще е по-добре за нас, ако се отнасяме внимателно към жена му. Стига, не бъди такъв страхливец. Трябва да се нахраним и да си починем. Пикни ни очаква рано сутринта и най-добре е да сме там навреме.
Когато Джон се подчини намръщено на Хенри, Гита изруга наум. За един кратък миг се бе надявала, че надигащият се страх у Джон ще го подтикне да избяга далеч и от Пикни, и от Тейър. За съжаление Хенри не само бе по-умен, но и притежаваше спокойна, разсъдлива натура, която държеше в подчинение хора като Джон. Беше се надявала да намали с един броя на противниците си или, още по-добре, опасенията на Джон така да повлияят на Хенри, че да се откажат и двамата. Но очевидно нямаше късмет — поне засега.
„И така — размишляваше тя, — не ми остава нищо друго, освен да се опитам да направя пленничеството си по-малко болезнено.“ Протегна напред овързаните си ръце и извика:
— Трябва да ме развържете!
Хенри я погледна, после избухна в смях:
— Да не ни вземаш за глупаци, жено?
Гита прехапа език, за да не изстреля някой подигравателен отговор в лицето му. Искаше да ги сплаши дотолкова, че да направят пътуването й леко. Ако отговори на тази забележка с хапливите думи, които й бяха на устата, само щеше да ги разгневи и нямаше да й донесат нищо добро.
— Виждате ли какво ми стана от тези въжета?
След като и двамата мъже се намръщиха при вида на подутите й китки, тя вдигна леко полите си, за да покаже, че й глезените й не са в по-добро състояние.
— Не си кой знае колко зле, че да хленчиш, жено.