— Така ли? Не се изненадвам, че не можете да проумеете какви проблеми могат да възникнат от това. Съмнявам се, че някой от вас има деца. — Побърза да преглътне другите обиди, които напираха след последните й думи. — Такива отоци са много опасни за една бременна жена.
— Даже да е така, няма голямо значение. — Въпреки недоволно изръмжаните думи, Хенри се премести до нея и се наведе смръщено над китките й. — Как ще те наблюдаваме и ще те държим край нас, ако те развържем? Глупава жена.
— Сигурна съм, че умен мъж като тебе все ще може да измисли някакъв начин. — Знаеше, че не е успяла да прикрие напълно презрението си, но усещаше, че ще го отдадат на аристократичната й арогантност. — Можете да помислите върху това, докато се уединя за няколко минути — тя протегна ръцете си — веднага щом ме развържете.
Когато той се поколеба, тя продължи:
— Има още нещо, което трябва да знаете за бременните жени — те изпитват голяма и, страхувам се, постоянна нужда от мигове на уединение. Ако се позабавите още малко, ще разберете, че говоря истината, но всички ще преживеем едно голямо смущение.
Накрая Хенри развърза ръцете и краката й и промърмори:
— Схващам за какво говориш, но не мога да те пусна сама.
— Уединението означава именно това — да отида сама — рече бързо тя, но с огорчение усещаше, че й е нужна помощта му, за да се изправи.
— В случая ще означава, че ще съм с гръб към тебе.
Препъвайки се, Гита едва успяваше да го следва, докато я водеше към някакъв храсталак. Нуждата й бе толкова належаща, че изобщо не се опита да спори с мъжа. Пък и се съмняваше дали ще намери довод, който да го разубеди от решението му. Въпреки че съзнаваше всичко това, тя усещаше непосредствената му близост, макар и с гръб към нея, тя трепереше от неудобство и се свиваше притеснено в храстите, доколкото беше възможно. Беше унизително. Унижението се засилваше от необходимостта да разчита на физическата му сила, за да се върне до огъня. Чувстваше се вдървена. Отоците й започваха да спадат, но това беше много болезнено.
След като се настани до огъня, Джон побутна към нея паница гъста каша и изкривена дървена лъжица. Кашата изглеждаше безвкусна, но Гита бе прекалено гладна, за да обръща внимание на такива подробности. Увери се, че и на вкус бе толкова неприятна, колкото и на вид, но я изяде и изпи до дъно възкиселото вино, което й дадоха. Тялото й изискваше значително количество енергия, за да подхранва детето, което растеше в него. Трябваше да се примири с недостатъците на походната кухня.
Хенри се доближи до нея с въжето и тя се дръпна изплашено назад. Болката и отоците тъкмо бяха изчезнали и не мислеше, че ще може да ги понесе отново. За да избегне унизителното връзване, почти бе готова да се закълне, че няма да се опитва да избяга.
— Виж, няма да те връзвам като преди, жено — произнесе той навъсено.
— Трябва да я вържеш! — протестира Джон. — Иначе ще избяга.
— Смятам да я вържа за себе си. Избирайте, мадам.
Тя покри корема си с две ръце и го погледна умолително:
— Не можете да ме вържете за талията. Детето…
— Ще те вържа над заоблеността. Е?
След кратко колебание се съгласи. Ако почувстваше някакво неразположение, щеше да каже още при първите признаци.
Начинът, по който бяха вързани един за друг — тя точно под гърдите, а той за кръста, — им налагаше известна близост. С усилие потисна неприязънта си. Даже когато, за да пренощуват, трябваше да сподели завивката си с него, не каза нищо. Остави възможно най-голямо разстояние помежду им, затвори очи и потърси забрава в обятията на съня.
— Ето ги.
Гита се обърна да види накъде сочи Хенри. Беше завързана за фургона. Краят на въжето беше точно отдясно на Хенри и нямаше никакъв шанс да се развърже. Не си струваше да пробва. Скокът от бързо движещата се кола беше по-голям риск за детето, отколкото бе склонна да поеме. Все пак, когато зърна Чарлз Пикни, през ума й мина и тази мисъл. Дали това няма да е по-малката от двете злини?
Колата спря точно пред лагера на Пикни. Тя бързо забеляза, че той има само две дузини въоръжени мъже. Когато Робърт и Пикни дойдоха до фургона и се взряха в нея, тя на свой ред ги изгледа втренчено. Гневният поглед, който Пикни хвърли към корема й, я изплаши, но се опита да прикрие страха си. Забеляза, че Робърт я изгледа поразен, но за него веднага забрави. Пикни беше човекът, когото трябваше да наблюдава. Той беше врагът й.
— Бременна си. — Пикни стисна здраво ръцете си в юмруци, едва удържаше да не се поддаде на импулса да я удари.
— Колко си наблюдателен! Това се случва често, когато жената има съпруг.