— Достатъчно търпях нахалството ти. Проклет да е мъжът ти! Проклета да си и ти! — изсъска той и удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — Е, ще трябва да се позанимаем с това.
Студените му думи предизвикаха ледени иглички страх, които я прободоха през сърцето. Видя, че по лицето на Робърт пробягна ужас. Съществуваха граници на злодеянията, на които той би могъл да е съучастник. Трябваше да разбере дали Робърт ще набере кураж да спре това, което очевидно го ужасяваше. Може би тя трябва да му вдъхне необходимия кураж. После съсредоточи вниманието си върху Пикни.
— Не бих правила прекалено много планове на твое място — рече студено на Пикни, без дори да направи опит да скрие омразата си към него.
— Толкова ли си глупава да се надяваш, че твоят прословут Риж дявол ще излезе победител и този път?
— А ти толкова ли си глупав да мислиш, че няма да спечели?
— Жено, ти си в ръцете ми и чрез тебе в ръцете ми скоро ще падне и Сейтън Менър. Пипнах го това рижо копеле.
— Не още.
Пикни се наведе и едва не я прободе с насочения си пръст:
— Бъдете внимателна, милейди. Сега държа вас.
— Най-добре е да ме опазите жива и здрава, сър. Може да се случи така, че аз да съм единственото защитно препятствие между вас и заслужената ви смърт от ръцете на съпруга ми. Стоите тук и се перчите, сякаш вече всичко сте спечелили, но не се радвайте прекалено много предварително. Решителният сблъсък тепърва ви предстои.
Като видя как думите й разгневяваха вуйчо му, Робърт се осмели да я предупреди:
— Внимавай, Гита!
— По-добре послушай този глупав мой племенник! Не те съветвам да ми се подиграваш. Стига вече! Потегляме към Сейтън Менър! — изрева той и тръгна към хората си.
За момент изглеждаше, че Робърт ще я заговори, но после се втурна след Пикни. Тръгнаха отново на път прекалено бързо, а това никак не се хареса на Гита. Несъмнено Пикни щеше да избягва с всички сили възможността да се срещне с разгневения Тейър в открито поле. Отклони очите си от мъжете в предните редици и срещна втренчения поглед на Хенри. Изненада се, като откри сянка на загриженост в тъмните му очи.
— Този глупак Робърт беше прав — каза той след малко.
— Пазете се, милейди. Пикни е известен с изблиците си на сляпа ярост. Може и да иска да те омъжи за слабохарактерната издънка на рода си, но това няма да го спре, ако предизвикаш яростта му. Ще те убие като нищо. — Извърна се и нареди на Джон да подкара по-бързо конете.
Гита отново се настани между чувалите в дъното на колата. Замисли се не за предупреждението на Хенри, а върху факта, че изобщо го получи. Изведнъж осъзна, че беше сметнала Хенри и Джон за по-големи грубияни и нехранимайковци, отколкото бяха. В действителност досега не бяха се отнесли лошо с нея. Грубовато може би, но не жестоко. Вършеха това, за което ги бяха наели — ни повече, ни по-малко. Но беше ясно, че съществуват граници на престъпните деяния, които не биха прескочили. Реши да си почине и да потърси начин да се възползва от този факт. Затвори очи.
— Тя спи — произнесе се Хенри.
— Как може да спи, когато колата се клатушка така? — зачуди се тихо Джон.
— Чувал съм, че бременните жени са в състояние да спят почти навсякъде. Странно е наистина, но мисля, че е вярно.
— Да. И още нещо е вярно. Участваме в нещо много по-голямо, отколкото ни казаха.
— Да го вземат дяволите това копеле Пикни! Да разкараме един наследник и да вземем жената за племенника му, каза той. И ние му повярвахме. Вярно е, че каквито сме глупаци, обръщаме внимание само на звънтенето на монетите. Но работата е много по-сериозна от едно обикновено избавление на Пикни от негов наследник, който му създава грижи. Много по-сериозно.
— А ние лесно можем да бъдем повлечени от това злодеяние. Мислиш ли, че ще изпълни заканата си относно детето, което тя носи? — прошепна Джон.
— Някога да е произнасял заплаха, само за да се намира на приказки?
— Господи! Съжалявам за убийството на двамата мъже, но те можеха да се бият и го направиха. Открадване на жена? — Джон сви рамене. — Случва се непрекъснато. Не е голяма беда. Но той говори за убиване на дете. Бебе, Хенри! Мисля, че смята да убие и жената, след като престане да му е необходима.
— Да, и аз така мисля. Господи, жена и дете! На сърцето ми тежат повече грехове, отколкото искам да си спомням, но не и такива. Не и кръвта на жени и деца. Нямам намерение да го правя сега.
— Да бягаме тогава! Да се измъкваме, докато нещата не са стигнали прекалено далеч.
— И как ще стане? Обръщаме колата в друга посока и след малко ни пиши умрели. Пикни няма да пита какво мислим, а ще ни убие без колебание.