— Значи сме в капан?
— Може би. А може и да не сме. Ще видим какво ще се случи в Сейтън Менър.
Гита слушаше внимателно, но те не казаха нищо повече. „Още един шанс“ — мислеше си тя. Но не допусна надеждите й да се въздигнат до небесата. Джон и Хенри може да имаха нещо добро в себе си, но това не означаваше, че ще ги убеди да й помогнат. Единственото, за което мислеха, беше как да отърват собствените си кожи. За да не станат съучастници в подготвящото се престъпление, те нямаше да правят опити да го предотвратят, а просто щяха да офейкат.
— Събудете се, милейди. Наближаваме Сейтън Менър.
— Добре, Хенри. — Гита премигна сънено и седна. — Почти съм будна.
— Не мисля, че през цялото пътуване сте правили нещо друго, освен да спите — измърмори Джон.
Движеха се доста бавно, така че приближаването им да не изглежда заплашително. Гита се обърка, когато един страж от външната страна ги приветства почти дружески. Тайно се беше надявала, че Тейър е изпратил съобщение на хората в имението и ги е предупредил за Пикни. Но явно никой вестоносец не би могъл да ги изпревари. Помисли си дали да не вдигне тревога, но Пикни, който яздеше встрани до фургона, я спря.
— Нито дума, жено! Нито думица! — Протегна се и обви наметката й около въжето под гърдите.
Тя бързо преглътна предупредителния вик, който едва не се изплъзна от устните й. Можеше само да се моли мълчанието й да не причини смъртта на мъжете, които пазеха имението. Страхът за детето заключи устата й. Умоляваше Господа цената за спасяването на крехкия живот под сърцето й да не се измерва с живота на други.
— Стани сега! — нареди Пикни, след като влязоха в имението. — Стани, за да видят, че си в ръцете ми.
В момента, в който изпълни заповедта му и показа как е овързана, звън от саби огласи въздуха във вътрешния двор. Пикни измъкна меча си и го насочи срещу нея. Студеният връх на оръжието докосна гърлото й. Не смееше дори да преглътне. Даже стражът на стената притихна.
— Искам всички здрави и боеспособни мъже да дойдат на двора! Веднага! Всички оръжия да се предадат! — продължи да крещи Пикни на хората от имението, които, макар и неохотно, започнаха да се групират. — Без опити за спасение, защото ще убия господарката ви! А с нея ще си отиде и наследникът на вашия господар Рижия дявол!
Никой и не помисли да се съпротивлява. За огромно облекчение на Гита, Пикни явно не възнамеряваше да убива обезоръжените си пленници. Вместо това нареди да ги затворят в тъмницата. Едва когато всичките му нареждания бяха изпълнени, свали меча от гърлото й. Коленете й се подгънаха, леко се олюля и се отпусна върху чувалите в колата. Пикни я остави на Хенри и Джон и отиде да нагледа организирането на по-нататъшната охрана на имението.
— Изглежда най-сигурният ключ за една крепост е жената — отбеляза Хенри, като приближаваше колата към конюшните.
— Съмнявам се, че важи за всички жени — изръмжа Джон, после скочи от фургона, за да освободи конете и да се погрижи за тях.
Докато Хенри й помагаше да слезе, вниманието на Гита бе привлечено от плач и ридания. Видя как хората на Пикни заграждаха всички жени и деца във вътрешния двор. Начинът, по който ги събираха с размахани мечове, силно притесняваше Гита. Споделяше страха, който жените и децата не можеха да прикрият. Не можеше да отгатне какво е намислил да прави с тях Пикни.
Погледна към смръщения Хенри и попита:
— Какво ще стане с тях?
— Пикни смята да ги заключи. Не иска никой да се опитва да помогне на мъжете или на теб. Или пък — погледна нервно към заключените врати — на Рижия дявол, който несъмнено скоро ще се появи. Хайде — хвана Гита под ръка и я поведе към постройката, — трябва да те заведа в западната кула.
След като се настани в отредената й стая, Гита се отпусна на леглото. Чувстваше се напълно изтощена и още по-потисната отпреди. Тейър скоро щеше да пристигне, а тя още не беше намерила начин да му помогне. Не беше съставила никакъв план как да попречи на Пикни да я използва като примамка за залавянето на съпруга й. Молеше се Тейър също да прояви някакво лукавство, защото й се струваше, че Пикни може да бъде победен единствено с хитрост и измама. Стана, доближи се до прозореца и се вгледа в двора на имението. Хората на Пикни трескаво се подготвяха за пристигането на Тейър. Учуди се за какво са всички тези приготовления за сражение, след като Пикни изобщо нямаше намерение да се бие. Смяташе да използва нея, за да примами и убие Тейър, а после пак чрез нея да възпре хората му да потърсят заслужено възмездие.
За един кратък миг пожела да не носеше детето на Тейър, разбунтува се срещу живота под сърцето й. Бебето усложняваше всичко, възпираше я в моменти, когато трябваше да действа. Налагаше се да преценява всяка своя постъпка заради него. После поглади с ръка корема си и безмълвно се извини на детето си. Само Пикни — единствено той трябва да бъде обвинен за безизходното положение, в което се намираше.