Брат Симон отново се ухили.
— Мисля, че вашата представа за време е малко по-различна от нашата. Ние тук боравим с хилядолетия, но ще се опитам да не се бавя чак толкова.
— Повярвайте ми, mon frére, за толкова време ще ви дотегнем ужасно. Може ли? — Гамаш кимна към удобния стол наблизо и секретарят на абата кимна.
Двамата мъже се настаниха един срещу друг.
— Докато работихте върху това — Гамаш вдигна леко листа, — преведохте ли нещо от латинския текст?
Брат Симон се почувства неловко.
— Не съм голям специалист по латински, но подозирам същото и за онзи, който го е писал.
— Защо мислите така?
— Защото и малкото, което разбрах, е безумно нелепо.
Той отиде до бюрото и се върна с една тетрадка.
— Тук нахвърлих някои мисли, докато преписвах. Дори да успеем да разгадаем невмите и да ги обърнем в ноти, не смятам, че изобщо ще можем да изпеем думите.
— Значи не е някой известен химн, псалм или дори молитва? — Гамаш хвърли поглед към оригинала.
— Не, освен ако не съществува някой пророк или апостол, който се нуждае от лечение. — Брат Симон погледна записките си. — Ето и първата фраза. — Симон посочи към началото на псалма. — Може и да греша, но аз си го превеждам така: "Нищо не чувам, чорапа си обувам".
Каза го толкова тържествено, че Гамаш неволно избухна в смях. Опита се да го сподави, ала отново се разкиска. Накрая наведе поглед към листа, за да прикрие ухилената си физиономия.
— Какво друго пише? — Гласът му звучеше леко пискливо от усилието да сдържи смеха си.
— Не е смешно, господин главен инспектор.
— Не, разбира се. Светотатство е. — Ала кикотът му го издаде, а когато вдигна поглед към монаха, с удивление забеляза, че и брат Симон леко се подсмихваше.
— Успяхте ли да разберете още нещо? — попита Гамаш след титанично усилие да се овладее.
Брат Симон въздъхна, наведе се напред и посочи един ред малко по-надолу.
— Това сигурно го знаете.
Dies irae.
Гамаш кимна. Вече не го напушваше на смях, нито пък чуваше упоритото дуу-да.
— Да, това го забелязах. Ден на гняв. Това е единствената латинска фраза, която разпознавам. С абата го обсъдихме.
— И какво каза той?
— Той също заключи, че текстът е низ от глупости. Беше не по-малко озадачен от вас.
— Даде ли някакво обяснение?
— Нищо конкретно. Но намира за странно, както и аз, че макар тук да има dies irae, ден на гняв, липсва съпътстващото го dies illa.
— Ден на траур. Да, и мен това ме порази. Даже по-силно от чорапа.
Гамаш отново се усмихна, но съвсем за малко.
— Как мислите, какво значи това?
— Мисля, че който и да го е писал, е искал да се пошегува — каза брат Симон. — Просто е нахвърлял безразборно всякакви латински думи.
— Но защо не е използвал повече фрази или думи от псалмите? Защо "ден на гняв" е единствената фраза от молитва?
Брат Симон сви рамене.
— Ще ми се да знаех. Може да е бил гневен. Може да е точно това. Присмех. Иска да ни покаже гнева си и действително го заявява. Dies irae. А после добавя куп безумни латински фрази и думи, за да изглежда като псалм, като нещо, което бихме изпели на Бог.
— Но всъщност е обида — каза Гамаш и брат Симон кимна.
— Кой тук би могъл да помогне с превода?
Брат Симон се замисли.
— Единственият, за когото се сещам, е брат Люк.
— Портиерът?
— Доскоро е бил в семинарията и би трябвало да помни латинския по-добре от всички ни. И е достатъчно надут, за да го демонстрира с удоволствие.
— Не го ли харесвате?
Въпросът му сякаш изненада брат Симон.
— Да го харесвам ли? Тази мисъл като че ли му хрумваше за пръв път и Гамаш осъзна, с лека изненада, че наистина беше така. — Тук не става въпрос за харесване или нехаресване. А за приемане. В едно затворено общество симпатията лесно може да се превърне в антипатия. Тук се научаваме да не мислим с подобни термини, а да приемаме като Божия воля факта, че един или друг монах е попаднал тук. Щом Бог го приема, приемаме го и ние.
— Но вие току-що го нарекохте надут.
— Така е. А той сигурно ме нарича сърдит, което също е вярно. Всички имаме недостатъци, над които работим. Няма полза да ги отричаме.
Гамаш отново вдигна страницата.
— Възможно ли е брат Люк да е написал това?
— Съмнявам се. Брат Люк не обича да прави грешки или да постъпва нередно. Ако напише химн на латински, той ще е безупречен.
— А и вероятно му липсва чувство за хумор — каза Гамаш.
Брат Симон леко се усмихна.
— За разлика от нас, останалите, които се заливаме от смях непрекъснато.