Бовоар го гледаше в ступор.
— Така е. — Франкьор се наведе напред. — И защо мислите го направи? Защо според вас се заобикаля с агенти, които никой друг не иска? Наскоро повиши Изабел Лакост в инспектор. Като вас. — Франкьор изгледа сурово Бовоар. — На ваше място бих бил нащрек. Нищо добро не ви чака: водите се негов заместник, но тя остава сама в управлението като началник. Та за какво говорех? Oui, как главният инспектор си подбира служителите. Защо не се огледате в отдел "Убийства"? Събрал е цял отбор неудачници. Събрал е утайката. Защо?
Тук гневът на Бовоар най-сетне изригна. Вдигна стола и го стовари обратно с такава сила, че двата задни крака се счупиха. Но той дори не обърна внимание. Имаше очи единствено за човека пред себе си. Пронизваше с поглед комисар Франкьор.
— Неудачници? — просъска Бовоар. — Главният инспектор се заобикаля с агенти, които мислят сами, които могат да действат сами. А вие, останалите лайнари, се боите от нас. Подмятате ни от място на място, понижавате ни, държите се с нас като с боклук, опитвате се да ни прогоните. И защо? — Бовоар буквално плюеше думите през бюрото. — Защото ви е страх от нас. Защото не желаем да участваме в корумпираните ви игрички. Главен инспектор Гамаш събра изхвърления от вас боклук и ни даде още една възможност. Той бе единственият, който повярва в нас. А вие, тъпак малоумен, вие смятате, че ще повярвам на глупостите ви? Нека ми се смеят невестулките ви. Това е най-големият комплимент, за който бих могъл да се сетя. Ние имаме най-добрите резултати при разкриването на престъпления в полицията. Само това има значение. А ако на вас и вашите задници им се струва смешно, смейте се на воля.
— Най-добрите резултати? — Франкьор се изправи. Гласът му звучеше ледено. — Като случая "Брюле"? Началникът ви го арестува. Държавата прахоса цяло състояние, за да бъде изправен пред съда и съден за убийство. Дори обвинение получи, горкичкият, и накрая какво? Оказа се, че убиецът не е той. И какво направи вашият Гамаш? Отиде ли да почисти собствената си каша? Не. Изпрати вас да откриете истинския убиец. И вие го направихте. Точно тогава започнах да мисля, че може и да не сте абсолютен бездарник, за какъвто ви смятах.
Франкьор започна да събира някои от документите, но после застина до бюрото.
— Чудите се защо съм дошъл, нали?
Бовоар мълчеше.
— Чудите се, разбира се. Гамаш също. Той дори ме попита. Не му казах истината, но на вас ще кажа. Исках да ви хвана далеч от управлението. Далеч от мястото, където той има някакво влияние. За да говоря с вас. Не беше нужно да идвам лично, за да ви нося някакви доклади. Аз съм главен комисар, за бога. Всеки агент от отдел "Убийство" можеше да го направи. Но аз видях възможност и я използвах. Дойдох тук, за да ви спася. Вас от него.
— Вие сте луд.
— Помислете над думите ми. Съберете всичко заедно. По-умен сте, отколкото смятате. Мислете. И докато използвате мозъка си, може да се запитате и защо той повиши Изабел Пакост в инспектор.
— Защото е добър следовател. Заслужила си го е.
Франкьор отново го погледна така, сякаш се чудеше как може да е толкова глупав. После тръгна към вратата.
— Какво? — настоя Бовоар. — Какво се опитвате да кажете?
— Вече казах твърде много, инспектор Бовоар. Но казаното — казано. — Той го огледа преценяващо. — Вие всъщност сте много добър следовател. Използвайте тези умения. Имате разрешението ми да предадете на Гамаш всичко, което току-що ви казах. Крайно време е да разбере, че е прозрачен.
Вратата се затвори и Бовоар остана сам с гнева си. И лаптопа.
Брат Симон зяпна от изненада.
— Наистина ли смятате, че приорът е бил още жив, когато го намерих?
— Мисля, че е напълно възможно. Било ви е ясно, че приорът умира, и вместо да хукнете да търсите помощ, а той по всяка вероятност да умре сам, сте останали с него в последните му мигове. За да го утешите. Да му дадете последно причастие. Проявили сте доброта. Състрадание.