— В такъв случай защо да не го споделя? Останалите от паството биха се зарадвали да чуят, че дори в тази ужасна ситуация приорът е получил последно причастие. — Той се вгледа в главния инспектор. — Мислите, че бих запазил това в тайна? Защо?
— Добър въпрос. — Гамаш кръстоса крака и се настани удобно, причинявайки неудобство на брат Симон. Главният инспектор се подготвяше за дълъг престой. — Не съм имал време да се замисля над това — призна той. — Току-що прочетох в доклада от аутопсията мнението на патоанатома, че брат Матю може да е бил жив до половин час след фаталния удар.
— "Може" не означава, че е бил.
— Напълно вярно. Но я си представете, че е бил. Имал е достатъчно сили да допълзи до стената. Може би се е борил със смъртта до последната секунда. Вкопчен в последните си мигове живот. Това звучи ли ви в стила на приора?
— Не мисля, че часът на смъртта ни зависи от нашия избор — каза брат Симон и Гамаш се усмихна. — Ако беше така — продължи монахът, — подозирам, че приорът би избрал да не умира изобщо.
— Аз смятам, че отец Клеман още щеше да броди из тези коридори, ако наистина имахме избор — съгласи се Гамаш. — Не казвам, че силата на волята е способна да отблъсне смъртоносен удар. Но знам от личен опит, че силната воля може да отсрочи смъртта — за секунди, за минути дори. А понякога тези минути, особено в моята работа, са съдбоносни.
— Защо?
— Защото това е златният момент между този свят и онзи, който вярваме, че ни чака. Когато човекът знае, че умира. А ако е убит, какво прави?
Брат Симон не каза нищо.
— Казва ни кой го е убил, ако това е възможно.
Монахът леко присви очи, а бузите му пламнаха.
— Смятате, че брат Матю ми е казал кой го е убил? И аз съм премълчал?
Сега бе ред на Гамаш да запази мълчание. Той внимателно огледа монаха. Пълното кръгло лице. Не дебело, но с бузи като на катерица. Обръснатата глава. Късият месест нос. Вечно навъсеното му изражение. И лешниковите очи, като кора на дърво. Пъстри. Сурови. Неотстъпчиви.
И след всичко това — глас на архангел. Не просто член на небесния хор, а един от Избраните. Любимец на Бог. Надарен повече от всички други.
Без да броим останалите монаси в манастира. Две дузини.
Дали Saint-Gilbert-Entre-les-Loups не беше онзи златен момент? Между два свята. Така изглеждаше. Извън времето и пространството. Неутрална полоса. Насред яркия живот на Квебек. С всичките му бистра, бирарии, фестивали. С трудолюбивите фермери и блестящите учени.
Между света на смъртните и рая. Или ада. И тук, между всичко това, беше златният момент.
Където царстваше тишината. Където властваше покоят. И единствените звуци бяха птичите песни в гората и псалмите.
И където ден по-рано бе убит монах.
Дали приорът, в последния миг от живота си, с долепен о стената гръб, бе нарушил обета за мълчание?
Жан Ги Бовоар залости вратата на кабинета със счупения стол.
Столът, разбира се, нямаше да спре никого, но щеше да го забави достатъчно. И със сигурност щеше да предупреди Бовоар.
Той заобиколи бюрото и се настани на освободения от Франкьор стол. Беше още топъл от тялото на комисаря и Бовоар се почувства малко неловко, но побърза да загърби тази мисъл и придърпа лаптопа към себе си.
И той беше още топъл. Франкьор обаче бе побързал да го изключи веднага след появата на Бовоар.
След като го включи отново, Бовоар се опита да установи връзка с интернет.
Не се получи. Сателитът все така не работеше.
С какво тогава се занимаваше комисарят? И защо побърза да го изключи?
Жан Ги Бовоар се подготви да открие отговора.
— Искате ли да ви кажа какво мисля аз? — попита Гамаш.
Изражението на брат Симон крещеше: "Не!". Ала Гамаш, разбира се, спокойно продължи.
— Не е съвсем по правилата — призна инспекторът. — Обикновено говорят тези, които разпитваме, а ние ги слушаме. Но смятам, че в конкретния случай би било разумно да проявя малко гъвкавост.
Той погледна развеселено към монаха, който имаше вид на муле. После доби напълно сериозно изражение.
— Ето какво се е случило според мен. Мисля, че брат Матю е бил все още жив, когато сте отишли в градината. Лежал е свит на топка до стената и на вас вероятно ви е отнело около минута да го забележите.
Докато Гамаш говореше, в пространството помежду им изникна видение, в което брат Симон влиза в градината с инструментите си. След последното му почистване с греблото по тревата са опадали още ярки есенни листа, а някои от цветята се нуждаят от подрязване. Слънцето грее, денят е свеж и хладен, изпълнен с аромата на дивите киселици в гората, чиито плодове се припичат на мекото слънце.