Гласът му звучеше различно. Акцентът бе станал по-силен, бронята на изискаността се разпадаше на парчета и Бовоар видя под нея човека, израснал недалеч от собствените му баба и дядо.
Франкьор бе свалил дулото на пистолета. Съвсем леко.
Бовоар забеляза. Франкьор се бе разсеял. Моментът беше настъпил.
Но той се поколеба.
— Какво търсите? — попита Бовоар.
— Улики.
— Не ми пробутвайте тези глупости — каза Бовоар. — Пуснали сте видеото, а сега, след като ви хванах, дрънкате глупости.
— Защо да го пускам?
— Защото…
— Защо? — изрева Франкьор, почервенял от гняв.
— Защото…
Но Бовоар не знаеше защо. Защо главният комисар на Sûretè би пуснал в интернет видеозапис от акция, в която убиват собствените му агенти? Нямаше логика.
Но Бовоар знаеше, че причина имаше. Някъде.
— Не знам — призна той. — И не е нужно да знам защо. Просто знам, че сте вие.
— Велик детектив, няма що. Не ти ли трябват улики? Не ти ли е нужен мотив? Просто обвиняваш и заклеймяваш? На това ли ви учи Гамаш? Изобщо не съм изненадан. — Франкьор гледаше Бовоар така, сякаш инспекторът бе казал някаква изключителна, грандиозна глупост. — Но си прав за едно, проклет глупако. Някой от нас тримата е пуснал в интернет онзи запис.
Бовоар се ококори и едва не зяпна от изненада.
— Сигурно се шегувате. — Той отпусна ръце и намерението да атакува изчезна след думите на Франкьор. — Нима твърдите, че главен инспектор Гамаш е пуснал записа?
— А кой друг би имал полза?
— Полза? — прошепна втрещен Бовоар. — Та той едва не умря тогава. Той ги нае на работа, той ги обучи. Той би умрял за…
— Но не умря, нали? Гледал съм записа. Познавам всеки кадър. Видях и суровия материал. Още по-показателен.
— Какво се опитвате да кажете?
— Гамаш разследва ли изтичането на записа в интернет? Попита отново Франкьор.
Бовоар мълчеше.
— Разследва ли го? — Франкьор не просто викаше, а крещеше с пълно гърло към Бовоар. — Така си и мислех — тихо каза накрая. — Защо му е? Той знае чие дело е. Иска всички въпроси да заглъхнат.
— Грешите. — Бовоар беше гневен и объркан. Този човек го обърна наопаки, с краката нагоре, с главата надолу, и вече нищо не разбираше. Франкьор звучеше като дядо му, но изричаше ужасни неща.
Комисарят свали оръжието и го погледна така, сякаш се чудеше как изобщо се е озовало в ръката му. После го прибра в кожения кобур, закопчан на колана му.
— Знам, че му се възхищавате — тихо каза той. — Но Арман Гамаш не е човекът, за когото го мислите. Той превърна тази спасителна операция в кървава баня. Четирима агенти от Sûretè бяха убити. Самият вие едва не загинахте. Зарязаха ви ранен на пода, където щяхте да кървите до смърт. Човекът, когото толкова уважавате, на когото толкова се възхищавате, ви заведе там, а после ви остави да умрете. Виждам го всеки път, когато гледам записа. Той дори ви целуна за сбогом. Като Юда.
Гласът на Франкьор звучеше спокойно и убедително. Звучеше познато, успокояващо.
— Нямаше друг избор — дрезгаво отвърна Бовоар. Беше останал без сили.
Вече не изпитваше желание да нападне Франкьор и да му разбие главата с камък. Нямаше капчица енергия. Искаше само да се свлече на земята. Да седне на каменистия бряг и да остане там, докато мъглата не го погълне.
— Всички имаме избор — каза Франкьор. — Защо е пуснал видеото? И двамата знаем какъв провал бе тази полицейска атака. Четирима млади агенти загинаха. Това по никакви стандарти не може да се нарече успех…
— Беше спасен живот — каза Бовоар със сетни сили. — Животът на стотици хиляди хора. Благодарение на главния инспектор. Смъртта на тези агенти не беше по негова вина. Той получи погрешна информация…
— Той ръководеше атаката. Той носеше отговорност. И след позор като този кой се оказва герой? Благодарение точно на това видео. Можеше да бъде монтирано и така, и иначе. Можеше да покаже всичко. Да покаже истината. Защо тогава бе монтирано така, че Гамаш да изглежда като герой?
— Това не е негово дело.
— Е, със сигурност не е и мое. Аз знам какво се случи всъщност. Вие също. — Франкьор впери поглед в Бовоар. — Бог да ми е на помощ, но аз бях принуден да му дам и медал за храброст заради силния обществен натиск. Направо ми се гади, като си помисля.