Абатът бе казал: "Защо не успях да го предвидя?".
Въпросът звучеше искрено. Чувството за вина — още повече. Абатът не бе успял да предвиди, че някой от неговата общност, от стадото му, не е овца. А вълк.
А ако въпросът, изпълнен с изумление и шок, не бе насочен към никого от братята? Може би абатът питаше за себе си? "Защо не успях да го предвидя?" Не бе предвидил, че той самият е способен на убийство.
Главният инспектор отстъпи крачка назад. Физически не беше много, но така даваше знак на монаха, че му предоставя малко пространство. И време. Да дойде на себе си. Да събере силите си, да събере мислите си. Гамаш знаеше, че това можеше да е грешка. Колегите му, в това число Жан Ги, със сигурност биха продължили натиска. Като знаят, че човекът е на колене, щяха да го повалят на земята.
Но Гамаш знаеше, че макар този метод да работеше в краткосрочен план, унизеният човек, насилен емоционално, завинаги щеше да се затвори в себе си.
Освен това колкото и да му се искаше да разкрие престъплението, не можеше да си позволи да изгуби собствената си душа. Подозираше, че изгубени души има предостатъчно.
— Защо му е на отец Филип да убива приора? — попита накрая Гамаш.
В градината цареше тишина, мъглата заглушаваше всички звуци. Не че имаше много звуци. От време на време се обаждаше птица. Катерици и бурундуци се разправяха помежду си. Чупеха се клончета и вейки, когато някое по-голямо животно се движеше през гъстата канадска гора.
Но сега не се чуваше нищо.
— Прав бяхте за разкола — каза брат Симон. — Веднага щом първият запис отбеляза успех, всичко се разклати. Въпрос на его, предполагам. И власт. Внезапно се появява нещо, за което си струва да влезеш в конфликт. Дотогава всички бяхме равни, просто бродехме ден след ден из грохналия манастир. Бяхме много щастливи и доволни. Но записът така бързо привлече толкова внимание и толкова пари. — Монахът вдигна длани към сивите небеса и леко сви рамене. — Абатът искаше да приемаме всичко спокойно. Да не се хвърляме с главата напред и да не забравяме обетите си. Но приорът и някои други приеха успеха като Божи знак, че трябва по-често да излизаме по широкия свят. И да споделяме дарбата си.
— И всеки твърди, че знае коя е Божията воля — каза детективът.
— Появиха се разногласия в тълкуването й — призна брат Симон и леко се усмихна.
— Може би не сте първите religieux с подобен проблем.
— Мислите ли?
Само абатът не бе казал на Гамаш онова, за което говореха всички останали монаси. Преди записа манастирът се разпадал, но паството било непоклатимо. След записа започнали да ремонтират манастира, но паството взело да се разпада.
Мор някакъв ни стига.
Абатът безуспешно се мъчеше да проумее каква точно е волята на един Бог, който също изглеждаше раздиран от противоречия.
— Абатът и приорът са били добри приятели преди записа, дори много близки.
Монахът кимна.
Гамаш си помисли, че гилбертинците можеха да започнат нов календар — пр. З., преди записа. И с. З.
Мор някакъв ни стига. Мор, маскиран като чудо.
Бяха минали около две години от новата ера — с. З. Напълно достатъчно едно близко приятелство да прерасне в ненавист. Както можеше да се случи само с близко приятелство. Пътят към сърцето бе вече отъпкан.
— А пергаментът — попита Гамаш и кимна към пожълтелия псалм, който все още държеше. — Каква роля би могъл да играе в това?
Брат Симон се замисли. Гамаш също.
Двамата стояха в градината, а мъглата нахлуваше през ръба на стената.
— Абатът обожава псалмите — каза брат Симон. Говореше бавно, сякаш старателно си проправяше път през думите. — И има прекрасен глас. Много чист, много верен.
— Но?
— Но не е най-талантливият музикант в "Сен Жилбер". И не знае добре латински. Като всички нас и той знае Светото писание и Латинската меса. Но не е учил латински. Може би сте забелязали, че всичките му книги са на френски, не на латински.
Гамаш бе забелязал.
— Съмнявам се да е знаел латинската дума за "чорап" например. — Симон посочи към нелепата фраза.
— Но вие я знаете — каза Гамаш.
— Потърсих я в речника.
— Както би могъл да стори и абатът.
— Но защо му е да търси и използва низ от нелепи думи на латински? — попита брат Симон. — Ако ще пише латински думи на хартия, вероятно би използвал пасажи от молитви или псалми. Съмнявам се да е бил Гилберт, а приорът — неговият Съливан. Или обратното.
Гамаш кимна. И той разсъждаваше по същия начин. Можеше да си представи как абатът строшава главата на приора в пристъп на страст. Не сексуална, а много по-опасна. Религиозно настървение. Заради убеждението, че брат Матю убива манастира, убива ордена. А отец Филип трябва да го спре по Божия заръка.