Всъщност брат Себастиен изглеждаше искрено заинтригуван.
— Съжалявам — отвърна Гамаш. — Не си давах сметка, че го правя на глас. Désolé.
Но главният инспектор изобщо не изглеждаше разкаян.
— Мисля, че е канадска народна песен — обади се брат Симон малко по-високо от обикновено.
— Така ли? Много симпатична мелодия.
— Всъщност, mon frére — каза Гамаш, без да обръща внимание на седналия до него брат Симон, който се разшава неспокойно и го сбута с коляно под масата, — това е песнопение. Заседнало ми е в главата. И не мога да го разкарам оттам.
— Никакво песнопение не е — побърза да се намеси брат Симон. — Той си мисли, че е такова, но аз се опитах да му обясня, че църковните песнопения са много по-прости.
— Каквото и да е, прекрасно е — каза брат Себастиен.
— Много по-добро от песента, която измести от главата ми. "Кемптаунската гонка".
— Кемптаунската гонка, пет мили дълга. Дуу-да, дуу-да — запя брат Себастиен. — Тази ли?
Всички погледи се преместиха от главния инспектор към новодошлия. За момент дори Гамаш остана безмълвен.
От устата на брат Себастиен глупавата стара песничка прозвуча като гениално творение. Написано от Моцарт, Хендел или Бетовен. Ако творбите на да Винчи можеха да се превърнат в музика, те биха звучали така.
— От зори до мрак, дуу-да — завърши брат Себастиен с усмивка.
Тези монаси, които пееха прекрасно в прослава на Бога, гледаха доминиканеца като същество от друг вид.
— Кой сте вие?
Въпроса зададе брат Антоан. Новият капелмайстор. Не прозвуча настоятелно, нито обвинително. Лицето и гласът му излъчваха нотка на удивление, която Гамаш за пръв път забелязваше.
Детективът огледа другите монаси.
Смущението беше изчезнало. Както и безпокойството. Брат Симон бе забравил да се цупи, а брат Шарл вече не се боеше.
Лицата на всички излъчваха единствено дълбоко удивление.
— Аз съм брат Себастиен. Обикновен доминикански монах.
— Но какъв сте? — продължи да настоява брат Антоан.
Брат Себастиен внимателно сгъна салфетката си и я остави пред себе си. После плъзна поглед по дългата дървена маса, износена и издраскана от гилбертинците, седели на нея в продължение на стотици години.
— Казах, че идвам от Рим — започна той, — но не бях съвсем точен. Идвам от двореца на Светия престол във Ватикана. Работя в КДВ.
Възцари се гробна тишина.
— КДВ? — попита Гамаш.
— Конгрегация за доктрината на вярата — поясни брат Себастиен, обръщайки се към Гамаш. Върху неразгадаемото му лице се появи извинително изражение.
Страхът отново се бе промъкнал в помещението. И докато преди изглеждаше смътен, безформен, сега имаше и форма, и фокус. Приятният млад монах, седнал начело на масата, до абата. Песът Господен.
Докато наблюдаваше брат Себастиен и отец Филип, седнали един до друг, главният инспектор се сети за необичайната емблема на Saint-Gilbert-Entre-les-Loups. Два преплетени вълка. Единият носеше черно върху бяло, другият, абатът — бяло върху черно. Пълни противоположности. Себастиен, млад и жизнен. Отец Филип, вече възрастен и остаряващ с всеки изминал миг.
Entre les loups. Сред вълците.
— Конгрегация за доктрината на вярата? — попита Гамаш.
— Инквизицията — каза брат Симон съвсем тихо.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Гамаш и Бовоар не си размениха и дума, докато не се върнаха в кабинета на приора. Комисар Франкьор обсеби новодошлия веднага след вечерята и остана насаме с него в трапезарията.
Всички останали напуснаха при първа възможност.
— Божичко — каза Бовоар. — Инквизицията. Това не го очаквах.
— Никой не го очакваше — каза Гамаш. — Инквизицията не съществува от стотици години. Чудя се защо е дошъл.
Бовоар скръсти ръце и се облегна на вратата, а Гамаш се настани на бюрото. И чак тогава забеляза, че другият стол е счупен и подпрян на два крака в ъгъла.
Не каза нищо, но погледна към Бовоар и вдигна вежди.
— Лека препирня — вдигна рамене младият инспектор.
— Със стола?
— С комисаря. Няма ранени — побърза да добави, щом видя физиономията на началника. Ала полза нямаше. Гамаш изглеждаше все така навъсен.
— Какво стана?
— Нищо. Той наговори някакви глупости, а аз не бях съгласен.
— Казах ти да не му се връзваш и да не спориш с него. Той знае как да ти влезе под кожата…