— И какво трябваше да направя? Просто да кимам, да му се кланям и да му търпя глупостите? Вие го правете, ако искате, аз не мога.
В продължение на няколко секунди двамата се гледаха мълчаливо.
— Простете — каза Бовоар и изпъна гръб. Разтри умореното си лице, после отново погледна към Гамаш.
Главният инспектор вече не се сърдеше, но продължаваше да изглежда загрижен.
— Случи ли се нещо? Какво каза комисарят?
— О, обичайните глупости. Че вие не знаете какво вършите, а аз съм същият като вас.
— И това те ядоса?
— Да ме сравняват с вас? Че кой не би се ядосал? — Бовоар се засмя, ала ясно виждаше, че на началника не му е забавно. Продължаваше да го изучава внимателно.
— Добре ли си?
— Божичко, само да се ядосам или разстроя и веднага това питате. За толкова крехък ли ме мислите?
— Добре ли си? — повтори Гамаш. И зачака.
— О, дявол да го вземе — отвърна Бовоар и тежко се облегна на стената. — Просто съм уморен, а това място започва да ме изнервя. Само монах доминиканец липсваше. Имам чувството, че съм кацнал на друга планета. Говорят същия език като мен, но непрекъснато си мисля, че казват повече, отколкото аз проумявам, разбирате ли?
— Напълно. — Гамаш продължи да се взира в Бовоар, после отмести поглед. Реши да не дълбае повече засега. Но ясно виждаше, че нещо измъчва заместника му. И Гамаш се досещаше какво. Или кой.
Гамаш знаеше, че на комисар Франкьор не му липсват умения. И да го подцени човек бе ужасна грешка. След всичките им години съвместна работа Гамаш бе научил, че най-големият талант на Франкьор е способността му да' накара хората да извадят на показ най-лошите си страни.
Колкото и добре да криеш своя демон, Франкьор ще го намери. И ще го пусне на свобода. И ще го храни. Накрая демонът ще изяде гостоприемника си и ще заеме мястото му.
Гамаш бе виждал как достойни млади служители на Sûretè се превръщат в цинични, злобни и надути главорези. Млади мъже и жени с малко съвест и много оръжие. И началник, който моделираше поведението им и го възнаграждаваше.
Гамаш отново погледна към изтощения Бовоар, облегнат на стената. Франкьор бе намерил начин да проникне в Жан Ги. Бе намерил входа, после раната му и сега я чоплеше отвътре. С очакването да нанесе още по-големи щети.
А Гамаш го бе допуснал.
И сега се тресеше от гняв. За част от секундата гневът възпламени вътрешностите му и стигна до върховете на пръстите, които той стисна в юмруци с такава сила, че кокалчетата му побеляха.
Гневът преобразяваше цялата му същност и Гамаш положи усилие да се овладее. Да се вкопчи в остатъците от своята човечност и да се издърпа обратно.
Франкьор нямаше да докопа този млад човек, зарече се Гамаш. Това щеше да приключи сега.
Той стана, извини се и излезе от стаята.
Бовоар постоя няколко минути, като си мислеше, че началникът е отишъл до тоалетната. Но той не се върна и младият инспектор излезе навън.
Огледа се. На оскъдната светлина коридорът тънеше в полумрак. Надникна в тоалетните. От Гамаш нямаше и следа. Почука на вратата на килията му и без да дочака отговор, надникна вътре. И там го нямаше.
Бовоар изпадна в недоумение. Сега какво?
Можеше да изпрати съобщение на Ани.
Извади телефона си и погледна екрана. Имаше съобщение от нея. Вечеряла с приятели и щяла да му пише, като се прибере.
Кратко и жизнерадостно.
Твърде кратко, помисли си Бовоар. Твърде жизнерадостно? Дали не звучеше малко рязко? И леко пренебрежително? Без да я е грижа, че вече е тъмно, а той все още работи? Че не може просто да зареже всичко и да отиде и той да хапне и пийне с приятели.
Стоеше в мрачния коридор и си представяше Ани на онази terrasse в търговския център "Лорие", която толкова харесваше. Млади професионалисти, които пият крафт бира. Ани се смее. Забавлява се. Без него.
— Искате ли да разберете какво има отзад?
Франкьор подскочи от изненада, не толкова от въпроса, колкото от гласа. Комисарят разглеждаше паметната плоча на свети Гилберт в Светия храм, когато Гамаш безшумно се приближи зад гърба му.
Без да чака отговор, Гамаш се протегна и натисна двата вълка. Вратата се отвори и пред тях се разкри Крилото — тайната стая на монасите.
— Смятам, че трябва да влезем, не мислите ли? — Гамаш сложи голямата си твърда длан върху рамото на Франкьор и го насочи навътре. Не беше бутане. Нито един свидетел не би могъл да заяви, че е било извършено насилие. Но и двамата мъже знаеха, че Франкьор не бе имал нито намерение, нито желание да влиза вътре.
Гамаш затвори вратата и се обърна към своя началник.