— Знаете ли какво открих тук?
Бовоар поклати глава.
— Открих покой.
Бовоар усети парене в очите си и се облегна назад, дълбоко засрамен от себе си.
— Защо разследвате убийства? — попита брат Антоан.
— Защото съм добър в това.
— А кое ви прави добър?
— Не знам.
— Напротив, знаете. Спокойно можете да ми кажете.
— Не знам — отсече Бовоар. — Но по-добре това, отколкото да седя на задника или на коленете си и да се моля на някакъв облак в небето. Аз поне върша нещо полезно.
— Случвало ли ви се е да убиете някого? — тихо попита монахът.
Поразен от въпроса, Бовоар кимна.
— А на мен не ми се е случвало — каза брат Антоан.
— Случвало ли ви се е да спасите някого? — попита Бовоар.
Брат Антоан се изненада на свой ред. След кратко мълчание, поклати глава.
— А на мен ми се е случвало — каза Бовоар и се изправи. — Просто продължавайте да пеете, mon frére. Продължавайте да се молите. Продължавайте да коленичите. А изправянето и спасяването оставете на другите.
Бовоар излезе от килията и когато вече бе преполовил пътя до кабинета на приора, чу гласа на брат Антоан.
— Всъщност спасих един човек.
Бовоар спря и се обърна. Монахът стоеше в мрачния коридор пред килията си.
— Себе си.
Жан Ги изсумтя, поклати глава и отново обърна гръб на монаха.
Не повярва на нито една негова дума. Със сигурност не му повярва и когато говореше за любовта си към манастира. Невъзможно беше човек да обича купчината камъни и старите кости, които потракваха вътре. И да се крие от света. Да се крие от здравия разум.
Невъзможно бе да обичаш да пееш скучната до смърт музика или пък Бога, който изискваше това от тях. И изобщо не беше сигурен, че повярва на брат Антоан, когато монахът каза, че никога не е убивал.
Щом влезе в кабинета на приора, Жан Ги Бовоар се облегна на стената, преви се одве и отпусна ръце върху коленете си. После вдиша дълбоко. И дълбоко издиша.
Главен инспектор Гамаш се върна в кабинета на приора с нов стол.
— Salut — каза той на Бовоар и изнесе счупения стол в коридора с надеждата, че монахът дърводелец ще го открие и ще го поправи. Гамаш си имаше свои неща за поправяне.
Кимна към стола и Бовоар седна.
— Какво ти каза комисар Франкьор?
Бовоар го погледна смаян.
— Казах ви. Наговори ми какви ли не глупости за вашата некадърност. Сякаш аз вече не знам.
Ала опитът му да се пошегува увисна нелепо помежду им. На Гамаш не му беше до смях. Не откъсваше очи от заместника си.
— Но това не е всичко — каза началникът след известно мълчание. — Франкьор е казал още нещо. Или е намекнал. Трябва да ми се довериш, Жан Ги.
— Нищо друго не е казвал.
Бовоар изглеждаше изтощен, изпит от умора и Гамаш осъзна, че трябва да го изпрати обратно в Монреал. Щеше да измисли някаква причина. Жан Ги можеше да отнесе в управлението оръдието на убийството и пергамента, който бяха открили върху трупа. Сега, когато копията бяха направени, оригиналът можеше да отиде в лабораторията.
Да, имаше куп основателни причини да изпрати Жан Ги обратно в Монреал. В това число и истинската.
— Мисля, че когато хората не са безразлични към близките си, искат да ги защитят — каза Гамаш, като внимателно подбираше думите си. — Но понякога, когато например застанеш пред вратаря по време на хокейна или футболна среща, вместо да го предпазваш, ти просто му пречиш да види задаващата се опасност. Нанасяш вреда. Неволно.
Гамаш се наведе още милиметър напред, а Бовоар отстъпи милиметър назад.
— Знам, че се опитваш да ме предпазиш, Жан Ги. И съм ти благодарен за това. Но трябва да ми кажеш истината.
— А вие, сър? Вие казвате ли ми истината?
— За кое?
— За изтеклото в интернет видео от полицейската атака. За това как се е озовало в мрежата. Официалният доклад беше димна завеса. Това видео е пуснато от вътрешен човек. Но вие, изглежда, вярвате в официалния доклад. Хакер, друг път.
— Това ли е всичко? Комисар Франкьор каза ли ти нещо за видеото?
— Не, въпросът си е мой.
— А аз вече съм ти отговарял. — Той внимателно се вгледа в Бовоар. — Откъде изникна това точно сега? Какво искаш да кажа?
— Че не вярвате на официалния доклад. Че водите тайно разследване. Че ще откриете кой го е извършил. Убитите бяха наши хора. Ваши хора. Не можете просто да зарежете всичко така.
А той вече не можеше да контролира гласа си.
Бовоар беше прав, разбира се. Видеото бе пуснато в интернет от вътрешен човек. Гамаш го знаеше от момента, в който се случи. Но предпочете — поне официално — да приеме резултата от вътрешното разследване. Че някакво хлапе, някакво хакерче, просто извадило късмет и открило видеото от атаката, в архива на Sûretè.