— Хмм… — каза брат Себастиен и отново потъна в музиката. Пръстът му полегна някак нелепо върху конкретно място на страницата. Когато монахът най-сетне го отмести, Гамаш забеляза, че пръстът бе покрил малка точица в самото начало. Преди първата невма.
— Старо ли е? — попита Гамаш.
— О, не. В никакъв случай. Авторът се е постарал да го състари, но едва ли е писано преди повече от няколко месеца.
— От кого?
— Ето това вече не съм в състояние да кажа. Но е логично да е човек, който знае много за грегорианските псалми. За тяхната структура. И за невмите, разбира се. Но латинският му куца. — Той погледна към Гамаш с неприкрито удивление. — Вие може би сте първият човек на земята, чул съвсем нова музикална форма, господин главен инспектор — каза брат Себастиен. — Сигурно е било вълнуващо.
— Честно казано, да — призна Гамаш. — Макар че нямах никаква представа какво точно чувам. Но след като го изпя, брат Симон спомена нещо във връзка с латинския. Каза, че макар да е просто низ от нелепи фрази, текстът всъщност е смислен в музикално отношение.
— Прав е — кимна монахът в съгласие.
— Какво имате предвид? — попита Бовоар.
— Думите и сричките съответстват на нотите. Като в поезията. Ритъмът трябва да е спазен. Тези думи пасват на музиката, но иначе, като текст, нямат никакъв смисъл.
— Защо тогава са там? — попита Бовоар. — Трябва да значат нещо.
Тримата се вторачиха в листа с музиката. Ала отговор не откриха.
— Сега е ваш ред, mon frére — каза Гамаш. — Ние ви казахме за музиката. Ваш ред е да ни кажете истината.
— Да ви кажа защо съм дошъл?
— Точно така.
— Смятате, че не е заради смъртта на приора, така ли? — попита доминиканецът.
— Сигурен съм. Времево е невъзможно. Няма как да дойдете толкова бързо от Ватикана — каза Гамаш. — А дори и да можехте, реакцията ви при пристигането не беше скръб, споделена със събратя монаси. А радост. Поздравихте тези монаси така, сякаш отдавна ги търсите.
— Отдавна ги търся, така е. Църквата ги издирва. Споменах за архивите на Инквизицията, където открих заповедта за разследване на гилбертинците.
— Oui — каза Гамаш и застана нащрек.
— Вижте, това разследване никога не е приключвало. Десетки мои предшественици в Конгрегацията са прекарали целия си живот в търсене на гилбертинците. Когато единият умирал, друг поемал щафетата след него. От момента на изчезването им не е минала нито година, нито ден, нито час, в който да не сме ги търсили.
— Божиите хрътки — каза Гамаш.
— C'est çа. Ловджийски хрътки. Никога не се отказваме.
— Но оттогава са минали векове — каза Бовоар. — Защо продължавате да търсите? Какво значение има?
— Защото Църквата не обича мистерии освен онези, които са нейни творения.
— Или Божии творения? — попита Гамаш.
— Към тях Църквата се отнася снизходително — призна монахът с познатата обезоръжаваща усмивка.
— А как успяхте да ги откриете точно сега? — попита Бовоар.
— Можете ли да предположите?
— Ако исках да предположа, щях да го направя — тросна се Бовоар. Тясното пространство започваше да му лази по нервите. Имаше чувството, че стените се събират около него. Чувстваше се притиснат — от манастира, от монаха, от Църквата. Искаше само едно — да излезе навън. Да подиша свеж въздух. Имаше чувството, че се задушава.
— Записът — каза Гамаш след кратко мълчание.
Брат Себастиен кимна.
— Точно така. Изображението върху обложката на диска. Стилизиран монах в профил. Почти като анимация.
— Робите — каза Гамаш.
— Oui. Черни роби с малко бяло за качулката и нагръдника и наметка върху раменете. Никой друг орден не носи такива.
— Мор някакъв ни стига — цитира Гамаш. — Може би това е морът.
— Музиката? — попита Бовоар.
— Модерните времена — отвърна брат Себастиен. — Това е застигнало гилбертинците.
Началникът кимна.
— Векове наред те са пеели своите псалми в неизвестност. Но новите технологии са им дали възможност да ги разпространят до света.
— И до Ватикана — каза брат Себастиен. — И Конгрегацията за доктрината на вярата.
Инквизицията, помисли си Гамаш. Гилбертинците най-сетне бяха открити. Предадени от собствените си псалми.
Разнесе се звън на камбани, който проникна между стените на Крилото.
— Трябва да отида до тоалетната — каза Бовоар, когато тримата излязоха от малката стаичка. — Ще ви намеря по-късно.