— Добре — каза Гамаш и изпрати с поглед Жан Ги, който забърза обратно по пътеката през Светия храм.
— Ето къде сте били.
Комисар Франкьор енергично се запъти към тях. Усмихна се на монаха и хладно кимна на Гамаш.
— Не искате ли да седнем заедно? — предложи Франкьор.
— С удоволствие — отвърна монахът и се обърна към Гамаш. — Ще се присъедините ли към нас?
— Мисля да седна ей там и да помълча.
Франкьор и брат Себастиен седнаха на една от пейките най-отпред, а Гамаш се усамоти няколко реда зад тях.
Съзнаваше, че постъпва неучтиво. Но му беше все едно. Вторачи се във Франкьор. Очите му пронизваха тила на комисаря. Радваше се, че Жан Ги предпочете тоалетната пред молитвата. Една среща с Франкьор по-малко.
"Бог да ми е на помощ", молеше се наум Гамаш. Дори тук, на това спокойно място, кипваше от гняв само при вида на Силвен Франкьор.
Продължаваше да се взира втренчено в тила му, а комисарят, сякаш усетил погледа му, раздвижи рамене. Франкьор не се обърна. За разлика от доминиканеца.
Брат Себастиен извърна глава и погледна Гамаш право в очите. Началникът отмести поглед от Франкьор към монаха. Двамата мъже се гледаха втренчено известно време, после Гамаш отново насочи вниманието си към комисаря. Ненатрапчивата молба на монаха не го разколеба и за миг.
Накрая Гамаш затвори очи и пое дълбоко въздух. После издиша. Няколко пъти. Отново усети мириса на "Сен Жилбер", така познат, но и леко различен. Смесица от традиционния тамян и още нещо. Мащерка и бергамот.
В този уединен манастир се сливаха естественото и ръкотворното. Покой и гняв, тишина и песни. Гилбертинците и Инквизицията. Добрите и недотам добрите.
Щом чу камбанния звън, Бовоар едва не получи световъртеж. Тръпнеше в очакване.
Най-после. Най-после.
Излезе от Светия храм, изтича до les toilettes, облекчи се, изми си ръцете и си наля чаша вода. Извади от джоба си малкото шишенце с таблетки, отвори го — тук нямаше капаче със защита от малки деца — и тръсна две хапчета в дланта си.
Със заучено движение Бовоар вдигна ръка към устата си и усети как миниатюрните таблетки кацат върху езика му. Глътка вода и заминаха надолу към стомаха.
Щом излезе от тоалетната, младият инспектор спря в коридора. Камбаните все още кънтяха, но вместо да се върне в Светия храм, Бовоар бързо закрачи обратно към кабинета на приора. Затвори вратата и я подпря отвътре с новия стол.
Все още чуваше камбаните.
Седна на бюрото, придърпа лаптопа към себе си и го рестартира.
Камбаните бяха спрели, навсякъде цареше тишина.
Дискът със записа тръгна. Бовоар намали звука. Не искаше да привлича внимание. А и носеше саундтрака, запечатан в главата си. Винаги.
Образите се появиха отново.
Гамаш отвори очи, когато в Светия храм се появиха първите ноти заедно с първия монах.
Брат Антоан сложи върху поставката на олтара простия дървен кръст, който носеше пред себе си. После се поклони и зае мястото си. След него се точеха в колона останалите монаси, покланяха се на кръста и заемаха местата си. Песента им не стихваше. От зори до мрак.
Гамаш хвърли поглед към профила на брат Себастиен. Доминиканецът се взираше в монасите. В отдавна изгубените гилбертинци. После брат Себастиен затвори очи и килна глава назад. Сякаш изпадна в транс. И напусна реалността. Докато грегорианските псалми и гилбертинците постепенно изпълваха храма.
Бовоар чуваше музиката, но глухо, от много далеч.
Мъжки гласове, които пееха заедно. Присъединяваха се още гласове и музиката звучеше все по-силно. В същото време на екрана виждаше как неговите колеги и приятели, агентите, с които работеше, падаха, улучени от куршуми.
Под звуците на грегорианските псалми Бовоар видя как самият той пада прострелян на земята.
Монасите пееха, докато началникът го влачеше към безопасно място. После го заряза. Стовари го там като — как го бе описал Франкьор? Като нещо, от което вече нямаше полза.
И за да боли още повече, преди да тръгне, Гамаш го бе целунал.
Целувка. По челото. Нищо чудно, че го наричаха кучката на Гамаш. Всички бяха видели тази целувка. Всичките му колеги. А сега се присмиваха зад гърба му.
Докато в Светия храм пееха грегориански псалми, главен инспектор Гамаш го целуна. После си тръгна.
Гамаш отново хвърли поглед към доминиканеца. От състоянието на транс брат Себастиен сякаш бе преминал в състояние на екстаз.
Тогава в храма влезе брат Люк и очите на доминиканеца рязко се отвориха. Той едва не се хвърли напред от мястото си. Нещо го дърпаше към този млад мъж с божествен глас.