Беше почти девет вечерта, късен час по манастирските стандарти, затова брат Себастиен остави тримата мъже и тръгна към килиите. Брат Антоан изчака минута, за да даде преднина на доминиканеца, а после набързо се поклони на абата и също си тръгна.
— Обстоятелствата се промениха — отбеляза Гамаш.
Вместо да започне да отрича, че изобщо е имало проблем, отец Филип просто кимна и изпрати с поглед по-младия мъж, който крачеше към вратата в другия край на храма.
— От него ще стане чудесен капелмайстор. Може би по-добър и от Матю. — Абатът отново обърна поглед към Гамаш. — Брат Антоан обича песнопенията, но повече обича Бог.
Главният инспектор кимна. Да. Това лежеше в основата на тази загадка. Не омразата. А любовта.
— А приорът? — попита Гамаш, докато изпращаше абата до покоите му. — Той какво обичаше повече?
— Музиката — незабавно и без колебание отвърна абатът. Но всъщност не е толкова просто. — Той се усмихна. — Както вероятно сте забелязали, малко неща тук са наистина прости. Гамаш се усмихна. Беше забелязал.
Крачеха по дългия коридор, който водеше към кабинета и килията на абата. Макар първоначално коридорът да изглеждаше съвършено прав от единия до другия си край, сега му се стори, че забелязва съвсем лека извивка. Отец Клеман сигурно бе начертал права линия, но строителите му вероятно бяха допуснали малка грешка. Както знаеше всеки, който бе сглобявал библиотечен шкаф или се бе опитвал да следва подробна карта, незначителната, грешка, допусната в самото начало, водеше до сериозни последици.
Тук дори коридорите, мислеше си той, не бяха толкова прости и прави, колкото изглеждаха.
— Матю не делеше музиката и вярата. За него те бяха едно цяло — каза абатът. Беше забавил крачка и сега двамата пристъпваха едва-едва в мрачния коридор. — Музиката укрепваше вярата му. Водеше я до висоти, граничещи с екстаз.
— Висоти, които малцина постигат?
Абатът мълчеше.
— Висоти, които вие самият не сте постигали никога? — настойчиво продължи Гамаш.
— Аз съм по-консервативен тип човек — каза абатът, загледан право пред себе си, докато вървяха по леко извития коридор. — Не съм роден за полет.
— Но и не падате отвисоко, нали?
— Всички можем да паднем — отвърна абатът.
— Но вероятно не толкова тежко, не толкова бързо и не от толкова високо, колкото онези, които прекарват живота си в полет.
Абатът отново потъна в мълчание.
— Вие очевидно обожавате грегорианските псалми — каза Гамаш. — Но за разлика от приора, ги отделяте от вярата си, прав ли съм?
Абатът кимна.
— Не се бях замислял, докато не се случи това, но да, така е. Ако утре музиката ми бъде отнета по някакъв начин. Ако се случи така, че вече не мога да пея или да слушам псалми, моята вяра в Бог ще остане непроменена.
— Но с брат Матю не беше така, нали?
— Не съм сигурен.
— Кой беше негов изповедник?
— Аз, до неотдавна.
— А кой беше новият му изповедник?
— Брат Антоан.
Сега и двамата спряха.
— Можете ли да споделите с мен какво казваше брат Матю в изповедите си пред вас? Преди да смени изповедниците.
— Знаете, че не мога.
— Въпреки че приорът е мъртъв?
Абатът внимателно се вгледа в Гамаш.
— Сигурен съм, че знаете отговора. Случвало ли се е някога някой свещеник да наруши тайната на изповедта заради вас?
Гамаш поклати глава.
— Не, mon père. Но никога не губя надежда.
Абатът се усмихна.
— Кога започна приорът да се изповядва при брат Антоан?
— Преди около шест месеца — смирено отвърна абатът. — Вижте, не бях напълно откровен с вас — каза той и погледна Гамаш в очите. — Съжалявам. Двамата с Матю наистина имахме разногласия във връзка с псалмите, а това прерасна в спор относно посоката на манастира и братството.
— Той е искал да направите още един запис, а манастирът да стане по-отворен към външния свят.
— Oui. А аз смятам, че не бива да променяме пътя си.
— Здрава ръка на щурвала — каза Гамаш и кимна одобрително. Макар и двамата да знаеха, че ако корабът се насочеше към скалите, рязката промяна на курса беше наложителна. — Но има и още един наболял въпрос — продължи той, докато крачеха бавно към затворената врата в края на коридора. — Основите. След поредната крачка Гамаш внезапно осъзна, че абатът не е до него. Обърна се и видя, че отец Филип е спрял и го гледа с изумление.
Гамаш очакваше да чуе поредната лъжа, но докато си поемаше дъх, преди да отговори, абатът явно промени решението си.
— Вие знаете за това?
— Брат Реймон казал на инспектор Бовоар. Значи е вярно?