— Точно това правех — призна монахът. — Страхувах се, че някой друг може да проумее значението й. Който и да е написал този музикален откъс, е знаел за оригиналния Псалтир. И е написал друг псалм в абсолютно същия стил. Включително и точката.
— Но кръгът от хора, които знаят за точката, е достатъчно широк — каза Гамаш. — Всички гилбертинци знаят за тази книга. Те преписват псалмите. Би трябвало да знаят за точката и за нейното значение.
— Но знаят ли всички каква стойност придава на книгата тази точка? — попита доминиканецът. — Тя всъщност няма стойност, тя е безценна.
Люк поклати глава.
— Само брат Матю може да е знаел, но не би обърнал внимание. Единствената ценност за него беше музиката, нищо друго.
— Значи и вие сте знаели — каза Гамаш.
— За точката — да. Но не знаех, че книгата е безценна — отвърна брат Люк.
Гамаш се запита дали най-сетне не разполагаше с мотива за престъплението. Възможно ли беше някой от монасите да е осъзнал, че оръфаната им книга струва цяло състояние? Че съкровището между тези стени не беше скрито, а стоеше на показ под формата на песнопения?
Дали приорът не бе убит, защото бе застанал между монаха и богатството?
Гамаш отново се обърна към доминиканеца.
— Затова ли сте тук? Не заради изгубените братя, а заради изгубената книга? Не рисунката върху диска със записа ги е издала, а самата музика.
Истината започваше да се избистря. Този монах бе дошъл тук по следите на невмите. В продължение на стотици години Църквата бе издирвала отправната точка. Записът на грегорианските псалми, направен от монасите, несъзнателно я бе издал.
Брат Себастиен, изглежда, обмисляше отговора си. Накрая кимна.
— Когато Светият отец чул записа, той веднага разбрал, че във всяко едно отношение тези псалми били същите като онези, които се пеели в манастирите по цял свят. Само че тези били и божествени.
Красивата мистерия. Най-сетне разгадана.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА
След закуска Гамаш отиде при абата. Не за да обсъждат Псалтира и неговата стойност — засега не смяташе да повдига тази тема, а за нещо друго, което имаше неизмерима важност за самия главен инспектор.
— Свързахте ли се с лодкаря?
Той кимна.
— След няколко неуспешни опита брат Симон успя да говори с него. Чака мъглата да се вдигне, но храни надежда, че ще е тук по обяд. Не се тревожете — каза отец Филип, който за пореден път изтълкува съвсем правилно ситните бръчици по лицето на Гамаш. — Ще дойде.
— Merci, mon père.
Когато абатът и останалите отидоха да се подготвят за следващото богослужение, Гамаш погледна часовника си. Беше седем и двайсет. Още пет часа. Да, лодкарят ще дойде, но какво ще открие на пристана?
Жан Ги не се появи за закуска. Гамаш прекоси притихналата църква и излезе през вратата в дъното. Неколцина монаси му кимнаха в коридора, докато излизаха от килиите си и се отправяха към храма за следващата служба.
Детективът надникна в кабинета на приора, но там нямаше никого. После почука на вратата на Бовоар и влезе, без. Да чака отговор.
Жан Ги лежеше на леглото. С дрехите си от предишната вечер. Небръснат, чорлав. Надигна се замаян и се подпря на лакът.
— Колко е часът?
— Почти седем и половина. Какво има, Жан Ги?
Гамаш се наведе над леглото, а Бовоар се опита да се изправи.
— Просто съм уморен.
— Не е само това. — Той се вгледа внимателно в младия мъж, когото толкова добре познаваше. — Употребил ли си нещо?
— Шегувате ли се? Аз съм чист и трезвен. Колко пъти трябва да ви го доказвам? — отсече Бовоар.
— Не ме лъжи.
— Не лъжа.
Двамата се спогледаха мълчаливо.
"Пет часа — мислеше си Гамаш. — Само пет часа. Ще успеем." Той огледа малката стаичка, но не видя нищо подозрително.
— Облечи се, моля те, и ела с мен в Светия храм за следващата молитва.
— Защо?
Гамаш застина.
— Защото те помолих.
Помежду им увисна мълчание.
Накрая Бовоар отстъпи.
— Хубаво.
Гамаш излезе, а няколко минути по-късно Бовоар, след бърз душ, се присъедини към него в Светия храм. Службата тъкмо започваше. Отпусна се на пейката до Гамаш, но нищо не каза. Беше гневен, че го командорят и разпитват. И че се съмняват в него.
Пеенето, както винаги, започна някъде другаде. Далечно, но съвършено начало. Постепенно се усили. Бовоар затвори очи.
Вдишай дълбоко, каза си. Издишай дълбоко.
Сякаш вдишваше нотите и ги отвеждаше до мозъка на костите си. Усещаше ги по-леки от кръглите черни знаци. Невмите имаха крила. Бовоар почувства лекота в сърцето. И в главата. Възнесе се над унеса си. Издигна се над дупката, в която се бе свил.