Докато слушаше, чуваше не само гласовете, но и дишането на монасите, също в синхрон. Дълбоко вдишване. А после пеенето на издишване.
Издишай дълбоко.
И тогава, преди да усети, службата свърши. Монасите изчезнаха. Всички изчезнаха.
Бовоар отвори очи. Светият храм тънеше в тишина и той беше сам. Ако не смяташе началника.
— Трябва да поговорим. — Гамаш говореше тихо и не гледаше Бовоар, а някъде пред себе си. — Всичко ще бъде наред, каквото и да се е случило.
Гласът му звучеше уверено, мило и успокояващо. И го притегляше.
Внезапно почувства как залита напред. И губи контрол над себе си. Пейката скочи към него, но той не намери сили да се предпази.
Тогава силната длан на Гамаш притисна гърдите му и го спря. Задържа го. Чу познатия глас да го вика. Не "Бовоар". Нито "инспекторе".
Жан Ги. Жан Ги.
Почувства как тялото му омеква и се свлича на една страна и как забелва очи. Точно преди да изгуби съзнание, видя светлина с цветовете на дъгата, усети сакото на началника върху бузата си и мириса на сандалово дърво и розова вода.
Очите на Бовоар леко се отвориха, но клепачите натежаха. И отново се затвориха.
Арман Гамаш взе Жан Ги на ръце и забърза през Светия храм.
Не приемай Своето чадо.
Не приемай Своето чадо.
— Дръж се, синко — шепнеше отново и отново, докато най-сетне стигна до лечебницата.
— Какво стана? — попита брат Шарл, когато Гамаш сложи Жан Ги на медицинската кушетка. Веселият и спокоен монах изчезна. На негово място се появи лекарят, който ловко и бързо измери пулса на Бовоар и повдигна клепачите му.
— Мисля, че е взел нещо, но не знам какво — каза Гамаш. — Беше пристрастен към болкоуспокоителни, но от три месеца е чист.
Лекарят бързо прегледа пациента си и повдигна пуловера му, за да преслуша гърдите. Щом видя белега на корема му, застина и вдигна поглед към главния инспектор.
— Какво беше болкоуспокоителното? — попита той.
— Оксиконтин — отвърна Гамаш и видя тревогата в очите на брат Шарл. — Беше прострелян. Предписаха му оксиконтин за болката.
— Господи — прошепна монахът. — Но не знаем със сигурност дали в момента е на оксиконтин. Казвате, че вече е чист. Сигурен ли сте?
— Сигурен съм, че беше, когато пристигнахме. Познавам добре този млад мъж. Щях да разбера, ако е започнал отново.
— На мен ми прилича на свръхдоза. Но диша, жизнените му показатели са добри. При всички случаи дозата не е смъртоносна. Но би било добре да знаем какво е лекарството.
Брат Шарл обърна Бовоар на една страна, в случай че, повърне, а Гамаш претърси джобовете му. Бяха празни.
— Веднага се връщам — каза главният инспектор, но преди да тръгне към вратата, докосна леко лицето на Бовоар. Беше студено и влажно. После се обърна и излезе.
Докато дългите му крака го носеха обратно по коридора, покрай втренчените в него монаси, той погледна часовника си. Осем. Четири часа. Лодкарят щеше да пристигне след четири часа. Ако мъглата се вдигнеше.
Веселата светлина още я нямаше. Слънчеви лъчи почти не проникваха през високите прозорци и Гамаш не можеше да види дали небето се прояснява, или облаците се сгъстяват.
Четири часа.
Щеше да тръгне с Бовоар. Вече го знаеше. Независимо дали убийството е разкрито, или не. Лекарят смяташе, че животът на Жан Ги е вън от опасност. Но Гамаш знаеше, че опасността все още не е преминала.
Бързо намери малкото шишенце с малки хапчета в малката килия на Бовоар. Откри го под възглавницата му. Жан Ги дори не си бе направил труда да го скрие. Но и не бе очаквал да изгуби съзнание. Или някой да претърси стаята му.
Гамаш взе шишенцето с кърпичката си.
Оксиконтин. Само че никой не го бе предписал на Бовоар. Никой не го бе предписвал на никого. Върху етикета бе отбелязано само името на производителя, дозировката и наименованието на лекарството.
Гамаш го пусна в джоба си, претърси килията и в кошчето за боклук откри бележка.
"Да се приемат при необходимост." И подпис. Той внимателно сгъна листчето, дори прекалено старателно. Спря до прозореца и се загледа навън.
Да. Мъглата се вдигаше.
В лечебницата брат Шарл се занимаваше с писмена работа и на всеки няколко минути проверяваше състоянието на Бовоар. Плиткото, учестено дишане бе станало по-спокойно, по-дълбоко. Младият инспектор вече не беше в безсъзнание, а просто спеше.
Щеше да се събуди след около час — жаден, гладен и с главоболие.