Приорът просто изглеждаше доволен от живота, макар и — несъмнено — твърде разочарован от смъртта си.
— Възможно ли е да е имало и друг удар? — попита главният инспектор. — В корема например?
— … и благословен е плодът на твоята утроба…
Бовоар се наведе по-близо и кимна.
— Ръцете му са обвити около корема. Мислите ли, че го е боляло?
Гамаш се изправи и разсеяно изтупа пръстта от коленете си.
— Оставям го на вас с капитана, инспекторе.
Главният инспектор тръгна назад по стъпките си, като внимаваше да не се отклони от вече отъпканата пътечка.
— Света Марийо, майко Божия…
Монасите продължаваха да повтарят "Аве Мария".
Как разбираха кога да спрат, чудеше се Гамаш. Кога беше достатъчно?
Той бе наясно със своята цел. Да открие убиеца на брат Матю.
— … моли се за нас, грешниците…
Но каква беше тяхната цел, на тези три фигури в черни роби?
— … сега и в сетния ни час. Амин.
ГЛАВА ПЕТА
Главният инспектор остана загледан в монасите известно време, после обърна поглед към Бовоар.
Жан Ги, макар и все още слаб, беше наддал на тегло и вече не изглеждаше сух и изпит. Лицето му се беше окръглило, а от сенките под очите му нямаше и следа.
Но отвъд физическата промяна сега Бовоар изглеждаше щастлив. Всъщност, осъзна Гамаш, изглеждаше по-щастлив от всякога. Не като наркоман в трескава еуфория, а уравновесен и спокоен. Гамаш знаеше, че обратният път е коварен и дълъг, но се радваше, че Бовоар го е намерил и върви по него.
Нямаше ги промените в настроението и безразсъдните изблици. Нямаше ги гневът и вайкането.
Нямаше ги хапчетата — оксиконтин и перкосет. Беше ужасна ирония, че лекарствата, предназначени да облекчават болката, в крайна сметка вредят толкова много.
Бог бе свидетел, помисли си Гамаш, докато наблюдаваше по-младия инспектор, че Бовоар действително изпитваше непоносима болка. И наистина се нуждаеше от онези хапчета. Но дойде момент, в който трябваше да ги спре.
И го направи. Потърси помощ и се справи. Гамаш се надяваше, че не е твърде рано инспекторът му да се върне на работа, но подозираше, че сега Бовоар се нуждае от нормално ежедневие. А не да се отнасят с него като с инвалид.
И въпреки това Гамаш знаеше, че Жан Ги се нуждае от наблюдение. В случай че спокойствието се пропука.
Сега обаче се налагаше да се оттегли настрана от агентите и да ги остави да си вършат работата. Оттегли се и от монасите — те също си имаха работа.
А той трябваше да свърши своята.
Гамаш насочи вниманието си към градината.
Удаваше му се възможност да я огледа на спокойствие.
Беше квадратна. Приблизително дванайсет на дванайсет метра. Не беше предназначена за спортуване или многолюдни събирания. Монасите не играеха футбол тук.
Гамаш забеляза плетена кошница с градинарски принадлежности, оставена на земята. Недалеч от тримата монаси имаше и черна санитарна чанта.
Гамаш тръгна покрай лехите и се зае да огледа вечнозелените растения и билки, грижливо отбелязани с надписани табелки.
Ехинацея, коча билка, жълт кантарион, лайка.
Гамаш не се занимаваше с градинарство, но подозираше, че това са не просто билки или цветя, а лечебни растения. Той отново се огледа.
Нищо тук не изглеждаше случайно. Всичко беше добре обмислено.
В това число, подозираше той, и трупът.
Това убийство имаше цел. И задачата на Гамаш бе да я открие.
Под клена в центъра на градината имаше каменна пейка. Почти всички есенни листа бяха окапали. Повечето бяха почистени, други лежаха върху тревата, а няколко — като символи на отчаяната надежда — все още отказваха да се пуснат от клоните на дървото майка.
През лятото, когато кленът се разлистеше, щеше да хвърля шарена сянка над градината като великолепен зелен балдахин. Част от тази градина щеше да е на слънце, а останалата — на сянка. Градината на абата бе постигнала равновесие между светлината и мрака.
Ала сега, през есента, градината сякаш умираше.
Но това също беше част от естествения цикъл. Би било необичайно, противоестествено, ако всичко е в постоянен разцвет.
Стените, предположи Гамаш, бяха високи поне три метра. Никой не можеше да прескочи оградата, за да излезе от градината. А единственият начин за влизане беше през спалнята на абата. През тайната врата.
Гамаш отново погледна към манастира. Никой от манастира не би могъл да влезе или дори да надникне в градината на абата.