Погледът на абата се зарея към стената и дърветата, стърчащи отвъд нея като островърхи кули. Умълча се за известно време, като изгубен в онова, което завинаги щеше да си остане в миналото. Описаната сцена никога нямаше да се повтори. Онова тананикане никога повече нямаше да прозвучи.
— Убийство? — прошепна накрая. — Тук? — Той отново се обърна към Гамаш: — А вие сте тук, за да откриете кой от нас го е сторил. Казахте, че сте главният инспектор. Значи ни е дошъл на крака най-големият началник?
Гамаш се усмихна.
— Не най-големият, опасявам се. Аз също имам началници.
— Всички имаме — каза отец Филип. — Вашите поне не могат да видят всичко, което правите.
— И да знаят всичко, което мисля и чувствам — каза Гамаш. — Благодарен съм за това всеки ден.
— Но и не могат да ви донесат утеха и спасение.
Гамаш кимна.
— Това поне е сигурно.
— Patron? — Бовоар стоеше на няколко крачки разстояние.
Гамаш се извини и стана от пейката, за да отиде при по-младия инспектор.
— Готови сме да преместим тялото. Но къде трябва да го изпратим?
Гамаш се замисли за момент, после погледна към двамата молещи се монаси.
— Онзи мъж там — Гамаш посочи към брат Шарл — е техният medecin. Върви с него да вземете носилка и отнесете брат Матю обратно в лечебницата. — Гамаш замълча за момент, а Бовоар го познаваше достатъчно добре, за да изчака търпеливо. — Бил е капелмайстор на манастира. — Гамаш отново погледна към свитото на топка тяло на брат Матю.
За Бовоар това бе просто още един факт. Поредната порция информация. Ала разбираше, че за главния инспектор е нещо повече.
— Това важно ли е? — попита Бовоар.
— Би могло да е.
— За вас е важно, нали? — каза Бовоар.
— Това е безобразие — каза началникът му. — Огромна загуба. Той е бил гений, разбираш ли? Слушах музиката му по пътя насам.
— И аз така си помислих.
— Чувал ли си я?
— Няма начин да я пропуснеш. Преди две-три години беше навсякъде. Която и проклета станция да включиш, все ще я чуеш.
Гамаш се усмихна.
— Не си почитател, а?
— Шегувате ли се? На грегориански хорали? Група мъже пеят без музикален съпровод, почти монотонно, на латински. Какво да не му харесаш?
Главният инспектор се усмихна на Бовоар и се върна при абата.
— Кой би могъл да извърши подобно нещо? — попита отец Филип едва чуто, когато Гамаш отново седна на пейката. — Задавам си този въпрос цяла сутрин. — Абатът се обърна към събеседника си: — И защо не успях да го предвидя?
Гамаш замълча — знаеше, че въпросът не е отправен към него. Но в крайна сметка от него щеше да дойде отговорът. Тогава си даде сметка и за друго.
Отец Филип не се бе опитал да загатне, че извършителят е външен човек. Дори не се бе опитал да убеди Гамаш или себе си, че става дума за нещастен случай. За нелепо падане.
Нямаше и следа от обичайното увъртане, с цел да се избяга от жестоката истина.
Брат Матю беше убит. И това бе дело на някой от другите монаси.
От една страна, Гамаш се възхищаваше от способността на отец Филип да се изправи лице в лице с реалността независимо от ужасните обстоятелства. Но беше и озадачен от лекотата, с която абатът приема всичко.
Отец Филип не криеше изумлението си, че точно тук е извършено убийство. И в същото време не беше направил онова, което би било най-човешко. Не бе потърсил друго обяснение, колкото и нелепо да беше.
И главен инспектор Гамаш започна да се чуди колко шокиран всъщност е отец Филип.
— Брат Матю е бил убит между осем и петнайсет, когато е свършила сутрешната ви служба, и девет без двайсет, когато трупът му е бил намерен от вашия секретар — каза главният инспектор. — Къде бяхте по това време?
— Веднага след утренята слязох в мазето, за да обсъдя геотермалната система с брат Реймон. Той се грижи за материалната част. Техническите съоръжения на манастира.
— Тук имате геотермална система?
— Да. Геотермалната система отоплява манастира, а слънчевите панели я захранват с енергия. Зимата наближава и исках да се уверя, че работи. Бях долу, когато брат Симон ме откри и ми съобщи новината.
— Колко беше часът?
— Почти девет, предполагам.
— Какво каза брат Симон?
— Каза само, че брат Матю е претърпял някаква злополука в градината ми.
— Каза ли ви, че брат Матю е мъртъв?