Капитан Шарбоно бе инструктиран да търси оръдието на убийството. Гамаш не хранеше големи надежди, но бяха длъжни да опитат. Ако приорът бе убит с камък, както изглеждаше, то той най-вероятно бе хвърлен отвъд стената, за да потъне безследно в девствените гори.
Главният инспектор се огледа. Очакваше, че лечебницата ще е стар, дори античен. Тайно се бе подготвил да види нещо от мрачното Средновековие. Операционни маси от каменни плочи с улеи за телесните течности. Дървени рафтове с изсушени и стрити на прах билки от градината. Хирургически ножовки.
Но за негова изненада стаята се оказа нова-новеничка, с лъскаво оборудване, прилежно подредени шкафове, пълни с марля и бинт, хапчета и шпатули за език.
— Патологът ще направи аутопсията — каза Гамаш на лекаря. — Не искаме да извършвате каквито и да било медицински процедури върху приора. Искам единствено да бъдат свалени дрехите му, за да ги претърсим както трябва. Освен това искам да видя тялото.
— Защо?
— В случай че има още рани или белези. Или каквото и да било друго, за което трябва да знаем. Колкото по-бързо съберем фактите, толкова по-скоро ще стигнем до истината.
— Но между фактите и истината има разлика, господин главен инспектор — каза абатът.
— И един ден двамата с вас можем да седнем в онази ваша прекрасна градина и да обсъдим този въпрос — каза Гамаш. — Но не сега.
Той обърна гръб на абата и кимна на лекаря, който се залови за работа.
Мъртвецът вече не беше свит в ембрионална поза. Въпреки започналото трупно вкочаняване бяха успели да го положат на масата легнал по гръб. Ръцете на приора, забеляза Гамаш, все още бяха скрити в ръкавите на расото и притиснати върху корема му като при остра болка.
Щом развърза връвта около кръста на приора, лекарят измъкна ръцете на мъртвеца от ръкавите. Гамаш и Бовоар се наведоха напред, за да видят дали стиска нещо между пръстите си. Дали имаше нещо под ноктите му? Или в свитите юмруци?
Там обаче нямаше нищо. Ноктите бяха чисти и изрязани. Лекарят внимателно положи ръцете на брат Матю отстрани до тялото. Но лявата се плъзна от ръба на металната маса и увисна. Нещо изпадна от ръкава и политна към пода.
Лекарят се наведе да го вземе.
— Не го пипайте — нареди Бовоар и лекарят се изправи.
Бовоар нахлузи чифт ръкавици от полевия комплект за местопрестъпления, наведе се и взе къс хартия от каменния под.
— Какво е това? — Абатът пристъпи напред. Лекарят се наведе над масата, пренебрегвайки тялото в полза на онова, което държеше инспектор Бовоар.
— Не знам — отвърна Бовоар.
Лекарят заобиколи масата и четиримата мъже се оказаха в кръг, вторачени в листа.
Пожълтял, с неправилна форма. Не беше купен от магазин. По-плътен от хартия за търговски цели.
Върху него имаше филигранно изписани думи. С черни калиграфски букви. Не твърде претрупано, а съвсем семпло.
— Не мога да го прочета. На латински ли е? — попита Бовоар.
— Така мисля. — Абатът се наведе напред и присви очи.
Гамаш сложи полукръглите си очила за четене и също се наведе над листа.
— Прилича на страница от стар ръкопис — каза накрая и отстъпи назад.
Абатът изглеждаше объркан.
— Не е хартия, пергамент е. Агнешка кожа. Личи си на пипане.
— Агнешка кожа? — попита Бовоар. — Това ли използвате за хартия?
— Не, от векове насам. — Абатът продължаваше да се взира в страницата, която инспекторът държеше. — Не намирам никакъв смисъл в текста. Може да е латински, но не е от никой псалм или часослов, или религиозен текст, който да ми е известен. Успявам да различа само две думи.
— Кои са те? — попита главният инспектор.
— Ето — посочи абатът. — Това прилича на Dies irae.
Докторът издаде някакъв звук, който би могъл да бъде и кикот. Всички извърнаха погледи към него, но той потъна в мълчание.
— Какво значи това? — попита Бовоар.
— Това е от "Реквием", заупокойната меса — каза абатът.
— Означава "ден на гняв" — каза Гамаш. — Dies irae — цитира той, — dies illa. Ден на гняв. Ден на траур.
— Точно така — каза абатът. — В заупокойната меса двете се казват заедно. Но тук няма dies illa.
— Това какво ви говори, отче Филип? — попита главният инспектор.
Абатът се замисли за момент.
— Говори ми, че не е заупокойната меса.
— Вие намирате ли някакъв смисъл, брат Шарл? — попита Гамаш.
Сбърчил чело, лекарят съсредоточено гледаше пергамента в ръката на Бовоар. После поклати глава.