Бог можеше и да е на страната на монасите, помисли си Бовоар, но не и времето.
— Брат Симон твърди, че когато дошъл да уточни часа на срещата, тук нямало никого.
— Трябва да е било около осем и двайсет — каза Гамаш и си го записа. — Чудя се защо абатът е искал да се види с приора?
— Pardon? — попита инспектор Бовоар.
— Жертвата е бил дясната ръка на абата. Струва ми се логично двамата да са провеждали редовни и предварително уговорени срещи. Също като нас.
Бовоар кимна. Двамата с главния инспектор се срещаха всяка сутрин в осем, за да обсъдят събитията от предишния ден и всички случаи на убийства, които се разследваха в отдела на Гамаш.
Но съществуваше и възможност нещата в един манастир да не са съвсем същите като в отдел "Убийства" на Sûretè. И абатът да не е съвсем същият като главния инспектор.
Въпреки това предположението, че абатът и приорът са провеждали редовни срещи, изглеждаше съвсем на място.
— Това би означавало — каза Бовоар, — че абатът е искал да говори с приора за нещо различно от обичайните манастирски дела.
— Би могло. Или че е било нещо спешно. Неочаквано. Нещо, което е изникнало внезапно.
— Тогава защо не е поискал да се види с приора незабавно? — попита Бовоар. — Защо да чака края на службата в единайсет?
Гамаш се замисли.
— Добър въпрос.
— И така, ако приорът не се е върнал в кабинета си след утринната молитва, къде е отишъл?
— Може да е отишъл направо в градината — предположи Шарбоно.
— Възможно е — каза главният инспектор.
— В такъв случай брат Симон, секретарят на абата, нямаше ли да го види? — попита Бовоар. — Или да го срещне по коридора?
— Може да го е видял — каза началникът му. После сниши глас и прошепна театрално към Бовоар: — А може и да те е излъгал.
Бовоар влезе в тона му и шумно прошепна в отговор:
— Религиозна? Лъжа? Някой се е запътил към ада. — Той погледна Гамаш с драматична загриженост, после се усмихна.
Гамаш се засмя и разтри лицето си. Събираха много факти. И вероятно немалко лъжи.
— Името на брат Симон изниква непрекъснато — каза Гамаш. — Какво знаем за неговите действия тази сутрин?
— Ами ето какво казва той. — Бовоар разгърна няколко страници от бележника си и спря. — Веднага след утринната молитва, в осем и петнайсет, се върнал в кабинета на абата. Там абатът го помолил да насрочи среща с приора по някое време след литургията в единайсет. Абатът излязъл да погледне геотермалната система, а брат Симон тръгнал да поеме дежурството си при животните. По пътя се отбил тук, надникнал. Приора го нямало. И си тръгнал.
— Бил ли е изненадан? — попита Гамаш.
— Не изглеждаше изненадан или разтревожен. Приорът, също като абата, си е ходел където и когато пожелае.
Гамаш се замисли за момент.
— Какво е направил брат Симон след това?
— Работил двайсетина минути при животните, после се върнал в кабинета на абата, за да поработи в градината. Именно тогава открил тялото.
— Знаем ли със сигурност, че брат Симон е ходил до animalerie? — попита началникът.
Бовоар кимна.
— Версията му се потвърждава. И други монаси са го видели там.
— Може ли да е тръгнал оттам по-рано? — попита Гамаш. — Например в осем и половина.
— И аз се питах същото — усмихна се Бовоар. — Другите монаси, които работят там, твърдят, че е възможно. Всички са били заети със собствените си задачи. Но брат Симон трудно е можел да изпълни своите задължения за толкова кратко време. А цялата му работа е била свършена.
— Какво точно е свършил? — попита Гамаш.
— Пуснал кокошките от клетките и сложил на всички прясна храна и вода. После почистил клетките. Няма как да се престориш, че си свършил подобно нещо.
Гамаш си нахвърли някакви бележки, докато кимаше на себе си.
— Вратата към кабинета на абата беше заключена, като дойдохме. Така ли е обикновено?
Двамата мъже се спогледаха.
— Не знам, patron — каза Бовоар и драсна нещо в бележника си. — Ще проверя.
— Добре.
Това със сигурност беше важно. Ако вратата обикновено се заключваше, значи някой я бе отключил, за да пусне приора да влезе.
— Нещо друго? — попита Гамаш и отмести поглед от Бовоар към Шарбоно. После обратно.
— Нищо, освен че се опитах да свържа тази бракма, но тя, разбира се, не работи. — Бовоар махна възмутен към сателитната чиния, която мъкнеха със себе си чак от Монреал.
Гамаш пое дълбоко въздух. Това винаги се явяваше сериозна пречка при отдалечено разследване. Носеха свръхмодерна апаратура в примитивна обстановка, а после се изненадваха, че не работи.